Преподавателката в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Горни Дъбник Йоханна Цветанова се стреми да развива въображението и творчеството у учениците

Йоханна Цветанова е учител по български език и литература в прогимназиален етап в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Горни Дъбник. В класовете си има както ученици, които постигат резултати над средните за страната и участват в олимпиади, така и деца, които не се справят добре с буквите. Затова се старае по време на уроците да включва всеки ученик, прилагайки различни подходи.

„Работя с ученици с различни способности и възможности. Най-трудното за мен е да преподам даден урок така, че всички деца да бъдат ангажирани. За съжаление, това изключва упражненията от учебника. Те са написани на по-висок стил, който децата не разбират и винаги имат нужда от допълнителни обяснения. Дори и да прочетат условието, често не могат да го осмислят. В случая говорим за функционална неграмотност“, казва Цветанова. И допълва, че с проблематиката е свързана и нейната магистърска теза, тъй като ѝ предстои да завърши обучение за ресурсен учител.

Целта ѝ е от V до VII клас да научи учениците да работят самостоятелно. Това се случва стъпка по стъпка.

„Няма как да кажа на петокласниците да прочетат текста, да извадят съществителните имена и местоименията и да им направят морфологичен анализ. Трябват им поне 5 минути да разберат условието. Затова е по-добре да измисля сама упражнения“, обяснява Цветанова.

За да постигне успех и напредък с учениците си, на първо място, Цветанова адаптира учебното съдържание по интересен начин. „Често променям подхода си, защото нещо, което е любопитно за мен, невинаги е интересно за децата. И обратното – това, което си мисля, че няма да им е забавно, се оказва, че ги заинтригува и внимават“, посочва учителката.

Така, работните листове, които раздава на учениците, са създадени от нея. Рядко дава готов материал.

Младата учителка прилага и проектно базирано обучение, като сама подготвя уроците. Работи с фондация „Заедно в час“, с която създава готови пакети от уроци. По думите на Цветанова те ще бъдат от полза на всеки, който няма достатъчно време или мотивация да разработи сам такива. Затова и се надява нейни колеги от цялата страна да ги използват.

„Всеки пакет е с по 4 до 6 урока, които имат обща цел. Когато децата усетят, че накрая от техните знания ще се получи нещо, те са по-мотивирани“, казва събеседничката ми.

Започва да разписва уроци по български език за петокласниците. В първия пакет децата се превръщат в инфлуенсъри, а след това и във фенове на инфлуенсъри.

„За мен думата инфлуенсър не е табу, което, особено преподавателите по български език, трябва да избягваме. Като учители, трябва да бъдем потопени в света днес. Не можем да говорим с понятията от едно време и да избягваме чуждите думи. Инфлуенсърите са тема, която вълнува учениците, а и трябва да намерим онова, което е интересно за тях, и да го представим така, че те дори да не осъзнават, че учат“, подчертава младата преподавателка от школото в Горни Дъбник.

В пакета с уроци, свързан с инфлуенсърите, петокласниците се запознават с официалното и неофициалното общуване, четат с разбиране, извличат информация от няколко източника едновременно.

„Това са уменията, необходими за самостоятелно учене, които първо трябва да изградим. Ако дете може да учи самостоятелно, то може да отвори учебника и да изпълни задачите, които му кажа. На първо място, важно е да развием функционална грамотност у учениците, да знаят какво да правят, да разберат условието“, категорична е Цветанова.

Учителката се старае да прилага различни методи на преподаване и подходи с класовете, с които работи.

Желанието ѝ е да ползва целия възможен арсенал и учениците да получават информация от различни източници. Така всяко дете използва начина, по който най-много разбира.

„Опитвам се да стимулирам тяхното въображение и да ги накарам да творят. Когато разберат нещо, имат желание да покажат, че го разбират. С упоритост и любов към децата успявам да им вляза под кожата“, казва преподавателката.

Посочва, че повечето деца в V клас са със специални образователни потребности. На тях им е трудно да пишат и да четат, но запомнят и разбират чрез визуализация. Така, когато учат нова приказва по литература, учителката рисува с тях на дъската това, което се чете. А когато някой ученик чете, след това тя задава въпроси, за да е сигурна, че всяко изречение е разбрано.

А за да научи децата да преразказват, решава заедно да създават книжки. За целта учителката купува цветни картони за корицата. „За мен е важно да развиваме въображението на учениците. Когато децата със специални образователни потребности направят нещо със собствените си ръце, това им носи удоволствие. След като бяха готови с книжките, искаха да ги покажат на всички. Това беше мотивиращо и за мен“, разказва събеседничката ми.

След като са изучили някоя приказка, с помощта на изкуствен интелект учителката генерира картинки по отделните епизоди на приказката. Дава ги разбъркано на децата и те ги подреждат и оцветяват. След това задава въпроси по картинките и така децата започват да разказват.

С шестокласниците прилага друг подход. Когато взимат „Принцът и просякът“, първо им дава за задача да си представят един свой ден като просяка и „да влязат в обувките му“. След това децата си представят, че са принцът и как минава един негов ден. „Трудно им беше да си представят живота на принц, но след дискусии относно това с какво е по-богат просякът от принца, стигнаха до интересни изводи“, казва с гордост от учениците си учителката.

С класа гледат и филми по книгата, но преди да стигнат до края им, Цветанова казва на децата сами да допишат края на историята според своите виждания. Те в такава степен познават героите, че знаят, че просякът не би останал в ролята на принца. Децата дори проявяват интерес към реалния персонаж, на когото е базирана книгата. В час обсъждат още, че дори да си роден просяк, не означава, че ще бъдеш винаги такъв. Тема на разговор са и добрите обноски и как в живота невинаги нещата са справедливи.

„Опитвам се чрез литературата, българския език и примерите, които им давам, да ги уча на нещата от живота“, обяснява преподавателката.

Иновативни задачи в клас и домашни работи дава и на кандидат-гимназистите. Пример за задача, с която трябва да се справят седмокласниците, е писането на разказ на тема „Моята среща с Бай Ганьо“. С изненада учителката получава домашно дори от деца, които не са активни в часа. Една от ученичките пише на тема „Моята сватба с Бай Ганьо“ и след това дори предлага да си вземе сватбена рокля и да изиграят разказа ѝ.

В клас Цветанова често прави и сценки с децата. Те обличат костюми и влизат в роли и това много им харесва. „Всичко, с което можеш да привлечеш интереса на децата, трябва да бъде приложено и в класната стая, защото така те учат без дори да осъзнават“, посочва събеседничката ми.

Контролните, които дава, също са отвъд сборниците. Наскоро със седмокласниците правят пробен изпит от НВО, който Цветанова разработва сама. За него използва статия, в която се разказва за нейната работа. В новината са включени цитати на учителката, посочено е и че преподава в село Горни Дъбник.

„Когато прочетат, че става дума за тяхното село, или моето име и знаят, че говоря за тях, те се вълнуват. Така и текстът им беше по-достъпен“, обяснява учителката. Затова се надява на предстоящото външно оценяване да им се падне интересен текст.

Пътят към професията

Йоханна Цветанова не е от преподавателите, които цял живот мечтаят да влязат в класната стая. Насочва се към учителската професия в края на XII клас, като основна роля за това има класната ѝ ръководителка в МГ „Баба Тонка“ в Русе Доротея Александрова.

„Тя е вдъхновяващ учител и ме е научила на повечето неща, които правя. Накара ме да погледна на училището по различен начин, и ме запали по литературата. Все още поддържам връзка и се съветвам с нея. Винаги ми помага, ако имам въпроси. Госпожа Александрова беше моят стимул да се занимавам с това днес“, разказва събеседничката ми.

Отбелязва още, че връщайки се назад в миналото, осъзнава, че всъщност винаги е била в ролята на учителя, когато е играла със своята сестра.

Завършва Софийския университет, като още по време на следването си мечтае да намери работа като учител. „Когато изкарахме стажа по училищата, усетих, че това е моята професия“, отбелязва Цветанова.

След това любовта я намира в Плевен, където живее от три години, а от две работи в училището в Горни Дъбник. Признава, че и учениците са я питали защо, след като е толкова креативна, забавна, млада и амбициозна, избира да работи в тяхното село, а не в елитна гимназия.

„Този въпрос ме накара да им дам урок за живота, че нещата невинаги се случват така, както си представяш, но е трябвало да станат така. Работата ми в училището в Горни Дъбник ме научи на много неща и съм страшно благодарна, че работя точно тук. Директорката ни Юлия Ангелова е амбициозна и направи много промени в училището. Харесвам си моето малко селско училище, което ме е научило на много. Радвам се на мястото, на което попаднах“, споделя Цветанова.