Немското училище в София влезе в топ 20 на най-добрите германски образователни институции

Немското училище София (Deutsche Schule Sofia) влезе в топ 20 на най-добрите училища, които тази година се състезават за Немската награда за училища. С проектите, по които работят, и езиковите компетентности на своите възпитаници то впечатлява журито измежду общо 87 подадени кандидатури от цялата федерална територия и мрежата на немските училища в чужбина. В началото на юни експертно жури посети Deutsche Schule, за да се запознае отблизо с учебния процес и представителите на училищната общност.

„Наградата е изключително престижна в контекста на германската образователна система и да бъдем в топ 20, за нас означава, на първо място, огромно признание. Участваме за първи път. Наградата предимно се фокусира върху училища в рамките на Германия. Немските училища в чужбина също имат право да участват, но те са изправени пред по-големи предизвикателства“, обяснява Велимира Шиникова, координатор на първа гимназиална степен, която в Немското училище обхваща от V до X клас.

Основният мотив в кандидатурата на Немското училище в столицата е срещи.

„В името си съдържаме названието „Училище за среща на културите“ и това е лайтмотивът, който крепи училището от създаването му до днес“, допълва преподавателката.

Училището дава възможност за среща не само между българската и германската култура, но и на много други националности. Заедно с малчуганите в детската градина там се обучават около 430 деца от над 13 националности. Има ученици от Япония, от Китай, от Русия, от Украйна.

„Атмосферата е толерантна. Независимо че са от различни националности, нашите деца посещават немски училища в различни части на света и чрез немския език могат да общуват непосредствено. Поставяме силен акцент върху Европа и европейската идентичност. Журито остана впечатлено, че успяваме да мотивираме децата да изучават този нелесен език“, споделя Шиникова.

Досегът с различни националности, обединяващи се около немската езикова култура, е и благодарение на учителите. Те често са преподавали в различни части на света. „Това също е компонент на среща. Имам колеги, които са преподавали в Шанхай, а след това при нас. Разговорите с тях са обогатяващи и мотивиращи за децата. Силата на Немското училище са висококвалифицираният персонал и активните ни ученици“, допълва координаторът на първа гимназиална степен.

Фокусът е върху ученика. „Разглеждаме всяка отделна личност в нейната пълнота, с нейните заложби, таланти и наклонности“, подчертава събеседничката ми.

Основните методи, които прилагат, са работа по групи, диференцирано и проектно базирано обучение. „Тези методи дават на младите хора база, която е трамплин за успешен и отговорен живот в демократично общество, ориентирано към Европа“, е на мнение Шиникова.

Допълва, че методите им на работа се различават от тези в българските школа. А когато ги посещават преподаватели от други училища, на моменти са учудени как функционира часът.

„Даваме значителна свобода на учениците“, посочва преподавателката.

Българската образователна система е включена под формата на хорариум от задължителни часове по български език и литература и българска история. „Имаме споразумение с Министерството на образованието и науката, че признава дипломата, която издаваме, но учениците не получават и българска диплома, а само немска диплома“, посочва Шиникова.

Ако по някаква причина на дете се наложи да премине към българската система, то има тази възможност, защото изучава необходимия брой задължителни часове от българската система.

От две години активно внедряват дигитализацията. В VIII клас учениците получават айпади, които са контролирани в учебна среда. Те не могат да използват приложения, които са извън предвидените за учебния процес. До VII клас телефоните са строго забранени и трябва да бъдат изключени и в раницата. Имаме строги правила, ако някой бъде забелязан да използва лични мобилни устройства.

Журито на Немска награда за училища остава впечатлено и от различните проекти, по които училището работи.

Велимира Шиникова ръководи проекта „Дигитални герои“, в който се обучават група ученици на възраст от VII до XII клас. По него имат партньори в Португалия, Италия, Сърбия и Германия.

„Обучаваме учениците по теми като защита на личните данни, киберсигурност, кибертормоз, фалшиви новини, изкуствен интелект. След това те посещават ученици от малките класове без участие на преподавател, провеждат с тях занимания и под забавна и игрова форма работят с децата по темите“, споделя ръководителят.

По друг проект инсценират сесии на ООН, като всеки ученик застава в позицията на определена държава и дискутират по зададена актуална политическа тема. Проектът има партньори извън България, предимно в Германия. Съвместно организират много мобилности.

По проект „Училищни санитари“ група от ученици са обучени да оказват първа помощ и в случай на нужда по-малките възпитаници на школото могат да ги извикат.

Друг любопитен проект е училищният вестник, който се казва „9 часа“ и може да бъде намерен онлайн и на хартия. Главен редактор на изданието е учителката по български език и литература в Немското училище в София Красимира Петрова.

Любопитно е, че младите журналисти пишат материалите си на четири езика – български, немски, английски и френски.

„Преводът от български на немски или на английски включва творчество и затова децата се научават да общуват правилно на четири езика. Изключително горда съм с учениците, че могат да пишат статии на добро ниво както на български, така и на немски“, казва главният редактор на училищното издание.

Отличаващо за вестника е, че екипът му си сътрудничи с немски училища от други части на Европа. „Във всички немски училища в чужбина има училищен орган, който представя актуална информация какво се случва по света и в училището“, посочва Петрова.

От две години десетокласничката Кристина Атанасова е част от редакцията на „9 часа“, а от 12 е възпитаник на Немското училище. Тя споделя, че миналата година правят обмен с ученическия вестник на немското училище в Рим и издават общ брой.

„Обичам да пиша за най-различни неща. Често имам честта да разказвам за предстоящи или минали празници“, отбелязва Кристина.

Харесва ѝ, че за създаването на вестника роля имат ученици на всякаква възраст – от V клас, а доскоро и до XII. „Всеки, който има желание, е добре дошъл при нас. Дори да не е част от редакторския екип, който иска, може да напише статия или стихотворение. Единствено трябва да ни ги изпрати и биват публикувани“, посочва десетокласничката.

На страниците на „9 часа“ могат да бъдат прочетени и различни истории, дело на ученици. Последната е с вълци и е с автор петокласника Давид, който я започва през септември. Досега в различни броеве на вестника са поместени четири епизода от нея.

Екипът на вестника организира и благотворителни каузи. От последно проведената акция „Жълти стотинки“ събират около 800 евро. Обменят ги и ги даряват за обучението на млад лекар от Детската онкоболница във Варна.

 

Deutsche Schule през погледа на възпитаниците му

Какво най-много харесват от възможностите, които Немското училище в София предоставя на своите възпитаници, споделят четирима от тях.

„За мен доброто образование трябва да е не само в класната стая, а и извън нея. Имаме възможност да получим такова чрез всички проекти, в които можем да се включим и да получим реален опит“, заявява Михаела Филипова от Х^Б клас.

За нея важна от част от образованието в Немското училище са благотворителните кампании, които организират. Тази година след Коледния базар даряват спечелените пари на „Капачки за бъдеще“ и на детско отделение.

„Не се учим само на формули или на граматика, а и на добро, защото то се възпитава. Образователната система не само в България, а и в целия свят пропуска обучението към доброто. След като завършим, няма да бъде важно дали сме назубрили формулата по математика, но това, което ще остане, е възпитанието ни“, подчертава десетокласничката.

За Мари Ненкова от VIII а клас възможността за интернационални връзки с различни държави и дигитализацията на учебния процес са два от факторите, които я карат да идва с желание на училище.

„Харесва ми да пътувам, както по „Еразъм+“, така и по различни проекти, като „Дигитални герои“. Обмените са полезни за децата, които искат да се запознаят с представители на други училища. Тези връзки са много ценни за нас“, посочва Мари.

Нейната съученичка Екатерина Димитрова също обича да участва в различните проекти, които провеждат съвместно с други държави. „Срещаме се с различни хора. Харесва ми идеята, че можеш да завържеш контакти извън България, които остават за цял живот“, посочва осмокласничката.

Тя е щастлива и от езиковата общност, която изграждат и извън пределите на училището. След часовете децата говорят не само на български или на немски, но и на английски.

Ян Клемпан е от XI^Б клас. „Това, което прави училището ни специално, е, че е добре организирано. Уроците са разнообразни, така че е забавно да си ученик в Немското училище. Отношенията между учениците от различни култури са много добри – всички се уважават взаимно и между тях цари хармония“, казва той.

Ян отбелязва, че благодарение на проектите по Програма „Еразъм“ е интересно да си в училището. А по време на визитите в чужбина се запознават с различни гледни точки.

За него в училището е не само забавно и интересно. „След училището си много добре подготвен за зрелостните изпити и за студентския живот“, смята младежът.

 

Езиковите умения на учениците впечатляват журито

Райка Вите, педагогически координатор в гимназия „Кронсхаген“ и бивш педагогически директор на Немското международно училище в Йоханесбург, остава впечатлена от езиковите умения на учениците. „Езиковата компетентност е много висока. Не само по немски. Езиците са необходими, за да общуваш на европейско ниво, и точно това правят тук“, посочва тя.

Отбелязва, че немският, който владеят учениците, е изключителен. Дава пример, че разговарят с шестокласничка, чиито родителите са българи, но тя владее отлично немски.

„Най-интересното беше да се запознаем с международния контекст на училищната общност в София и възможността да се срещна с други училища в Европа благодарение на Програма „Еразъм+“. Чудесна възможност е да могат да участват в толкова много международни проекти“, отбелязва Маркус Пипер, началник отдел в Сенатската администрация по образованието, младежта и семейството в Берлин.

Прави му впечатление и сградата на училището. Тя е жилищна и класните стаи са апартаменти, които са специално пригодени за класни стаи. Това дава възможност за работа в малки групи, за индивидуална работа, за диференциране, отбелязва Пипер.

 

Награда с голямо значение

С Немската награда за училища фондациите Robert Bosch Stiftung GmbH и Heidehof Stiftung GmbH отличават най-добрите училища в Германия за двадесети път.

Журито оценява шест области на качество: „Качество на преподаването“, „Успех“, „Отношение към многообразието“, „Отговорност“, „Училищна атмосфера, училищен живот и извънучилищни партньори“, както и „Учещо се училище“.

От 2006 г. насам са кандидатствали повече от 2800 училища. Въздействието на Наградата се простира далеч отвъд училищата победители: наградените концепции се разпространяват в цялата страна чрез Портала за германските училища, курсове за повишаване на квалификацията и публикации.

Участващите училища могат в продължение на 15 месеца да работят интензивно върху развитието на своето преподаване в Портала на Немската училищна награда. Програмата за посещения и практика дава възможност на всички учители в Германия да се запознаят с работата на училищата победители – по този начин се създава цикъл, в който добрите училищни практики се укрепват и разпространяват.