Трима учени с Нобел за медицина за оптогенетиката

Трима учени си поделиха Нобеловата награда за физиология и медицина за 2026 г. Те са отличени за „открития, свързани със светлинно управляемите йонни канали и оптогенетиката“. 54-годишният американец Карл Дайсерот, 71-годишният германец Петер Хегеман и 73-годишният му сънародник Георг Нагел бяха избрани от Нобеловата асамблея при Медицинския университет Каролински институт в Швеция и ще получат награден фонд от 12 милиона шведски крони (около 1 065 000 евро), който се поделя, ако има повече от един носител.

Престижното отличие се присъжда на Дайсерот, Хегеман и Нагел за постижения в областта на оптогенетиката –

метод, който позволява да се проследи как нервните клетки участват във формирането на спомените, чувствата и поведението в живия мозък.

Оптогенетиката – метод за управление на нервните сигнали чрез светлина, бързо придоби широко приложение по света и коренно промени разбирането ни за мозъка, отбелязаха още от Нобеловия комитет. Той отличи работата на тримата лауреати и посочи, че методът вече се използва в лаборатории по целия свят за изследване механизмите на работа на мозъка.

Но значението на оптогенетиката не се ограничава до разбирането на функционирането на здравия мозък, заяви пред „Асошиейтед прес“ Абдел Ел Манира от Нобеловия комитет. Тя помага да се установи как нарушенията в определени мозъчни вериги са свързани със състояния като слепота, депресия, зависимост и деменция.

Въпреки тези изключителни постижения обаче мозъкът все още крие безброй загадки и има още много да научим и открием. А оптогенетиката дава мощно средство за справяне с тези предизвикателства.

Тя отваря пътя към „нова ера“ в невронауката,

като предоставя своеобразен светлинно управляем превключвател, с който могат да бъдат включвани и изключвани нервни клетки и мозъчни вериги, за да се изследва по-добре функционирането на мозъка. Целта е да бъдат разкрити нервните пътища, отговорни за поведението и развитието на различни заболявания.

„Това е много прецизен набор от инструменти за изследване функционирането на мозъка по начини, които трудно могат да бъдат постигнати с други методи“, каза Джеръми Берг от Питсбъргския университет в САЩ.

В началото на новия век Берг работи в Националните институти по здравеопазване на САЩ (National Institutes of Health – NIH), когато те отпускат на Карл Дайсерот значително финансиране за „неговата визия за развитието на оптогенетиката, която впоследствие се оказа почти напълно точна“.

„Това е една от онези Нобелови награди, които се очакваха от доста време насам – каза пред АФП Саймън Шулц, професор по невротехнологии в лондонския Импириъл колидж. – Оставаше само да се разбере на кого ще бъде присъдена“.

Откритията на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел предоставят на неврофизиолозите изключително мощни инструменти, които могат да се използват както за изучаване на механизмите, по които функционира мозъкът, така и

за повлияване на нарушения в неговата работа и за свързване на нервната система с различни устройства.

„Откритията на Нобеловите лауреати имат както важни фундаментални, така и приложни аспекти. При това е важно да се разбере, че техните открития имат инструментален характер – те ни дадоха мощен инструмент за изучаване на висшата нервна дейност, който позволява селективно управление на конкретни типове нервни клетки, включително и в мозъка“, казва Денис Кузмин.

Наградата за физиология и медицина се обявява първа в т.нар. Нобелова седмица в началото на октомври всяка година.

В следващите дни ще бъдат обявени и отличията за физика, химия, литература, мир и икономика.
Първоначалните пет Нобелови награди са създадени съгласно завещанието на шведския изобретател и индустриалец Алфред Нобел и се връчват от 1901 г., с малки прекъсвания, главно по време на Първата и Втората световна война. Шеста награда – за икономика, е учредена през 1968 г. от централната банка на Швеция – „Риксбанк“.
Носителите на Нобеловите награди се избират от експертни комисии, а наградите се връчват в Стокхолм, с изключение на тази за мир, която се присъжда в Осло – традиция, която често се свързва с унията, обединявала Швеция и Норвегия по време на живота на Нобел.
Повече от 125 години след като Нобел подписва завещанието си, наградите запазват много от утвърдените си традиции. На церемониите по връчване на наградите присъстват кралските семейства на Швеция и Норвегия.
Тържествата достигат своята кулминация на 10 декември – годишнината от смъртта на Нобел.

Свързани статии:

Научните открития трябва да се превърнат в пазарна стойност Повече от 61 млн. евро се инвестират в образование и наука Проф. Преслав Наков: Независимо от технологиите човек трябва да запази критичното си мислене Новият дом на Националния STEM център отвори врати в „София Тех парк“ (ВИДЕО+ГАЛЕРИЯ)