ЕК подготвя мерки за по-качествено образование

Европейската комисия подготвя Образователен пакет, който да подкрепи държавите членки в преодоляването на спада на основните умения на учениците и да повиши привлекателността на учителската професия. Представянето му е планирано за ноември 2026 г. Трите основни направления са подобряване на училищните постижения, подкрепа за учителите и обучителите и модернизиране на дигиталната образователна инфраструктура.

Подготовката придобива допълнителна актуалност след публикувания на 5 октомври първи европейски анализ на резултатите от PISA 2025. Според него 33,9% от 15-годишните в ЕС не достигат минималното равнище на компетентност по математика, 31,3% — по четене, и 25,9% — по природни науки. Евросъюзът продължава да се отдалечава от целта до 2030 г. делът на ниските резултати да бъде под 15% във всяка от тези области.

Проблемът обхваща и високите постижения. Само 4,8% от учениците достигат най-високите равнища по четене, 6,4% — по природни науки, и 6,8% — по математика. Европейската цел е поне 12% във всяка област. Анализът ще допринесе за доказателствената основа на предстоящия пакет.

Един от подготвяните инструменти е Схемата за подкрепа на основните умения.

Базата ѝ е заложена още в Плана за действие за основните умения от 2025 г. Целта е децата да получават навременна и индивидуално съобразена помощ, така че да достигнат необходимото равнище до края на задължителното образование.

ЕК разглежда основните умения в по-широк обхват — освен грамотността, математиката и природните науки те включват дигитални и граждански умения. В тях се вписват медийната грамотност, критичната оценка на информацията и способността за разпознаване на дезинформация — необходими условия за информирано участие в обществения и демократичния живот.

Планът очертава възможни мерки: ранно установяване на затрудненията, редовно проследяване на напредъка, допълнително време за учене, индивидуална подкрепа и наставничество. Предвижда се работа и със семействата, както и квалификация на преподавателите за подкрепа на ученици със специални образователни потребности.

Подходите трябва да се адаптират към потребностите на отделните държави. Същият план предвижда създаване на европейски училищни алианси чрез „Еразъм+“ за изпробване и обмен на методи на преподаване. За изпълнението му са посочени съществуващи европейски финансови инструменти, включително кохезионните фондове и „Еразъм+“.

Друго направление е европейският дневен ред за учителите и обучителите. Обявеният фокус е върху условията на труд, кариерното развитие и привлекателността на професията.

Необходимостта от подкрепа се потвърждава и от анализа на PISA. През 2025 г. 40,2% от учениците в ЕС учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на преподаватели затруднява обучението в известна или голяма степен. През 2018 г. този дял е 28,3%.

Авторите уточняват, че показателят се основава на преценките на директорите. Наред с кадровото осигуряване значение имат качеството на преподаването, подготовката на учителите и способността им да отговарят на различните потребности на учениците.

Третото направление е модернизирането на дигиталните образователни системи при нарастващата роля на изкуствения интелект.

Комисията поставя акцент върху човешкия контрол и самостоятелност, приобщаването и дигиталния суверенитет. Сред инициативите, за които беше потърсен обществен принос, е „Качествено образование за всички: пътна карта до 2040 г.“.

Тази част от пакета очертава дългосрочната визия за модернизация на класните стаи до 2040 г. с фокус върху прехода от простото внедряване на технологии към техния етичен контрол. Предвижда се хуманистичен подход към ИИ чрез разработване на насоки за интеграцията му в образованието, които гарантират, че технологиите подпомагат, а не заместват човешкия фактор. При спазване на изискванията на Европейския акт за ИИ ще се работи основно в две посоки. Едната е персонализирано обучение за учениците чрез ИИ системи, които се адаптират към темпото на ученика до усвояване на материала. Другата е за намаляване на бюрокрацията за учителите, като се използва ИИ за автоматизиране на административни задачи – изготвяне на графици, заетост, анализи на посещаемостта и генериране на примерни планове за уроци, за да може учителят да прекарва повече време в директен контакт с децата.

Новият анализ на PISA разграничава целенасоченото използване на технологиите за учене от употребата им за заобикаляне на интелектуалното усилие. В ЕС 31,2% от учениците съобщават, че често използват ИИ за обобщаване на текстове, които трябва да прочетат. Те постигат средно по-ниски резултати по природни науки, но данните не доказват, че използването на ИИ е причинило тази разлика.

Дигиталното разсейване, отслабващата семейна подкрепа и социално-икономическите неравенства също са сред разглежданите предизвикателства. Затова отговорът изисква действия както в класната стая, така и извън нея.

Държавите членки носят отговорността за организацията на образователните си системи и съдържанието на учебните програми. Ролята на ЕС е да подкрепя и допълва действията им и да насърчава сътрудничеството. Следователно европейският пакет не означава автоматично въвеждане на единна учебна програма.

За България европейският анализ поставя въпроса как подкрепата да достига навреме до учениците с пропуски. Страната е сред държавите с над 40% ниски резултати и в трите основни области на PISA 2025.

След представянето на Образователния пакет през ноември следват предложения за препоръки на Съвета на ЕС, които ще подлежат на обсъждане и приемане от държавите членки. Прилагането на национално равнище ще изисква съобразяване с образователните системи и уточняване на финансовите възможности и условията за участие на училищата. Конкретните срокове и етапи предстои да бъдат изяснени в официалните документи на пакета.