Няма вълшебна рецепта за успех

Детска работилница в читалище „Развитие 1982“ в Бяла Слатина Снимки НУ „Христо Смирненски“ – Бяла Слатина

Четирима са тазгодишните носители на наградите на Министерството на образованието и науката „Св. Иван Рилски“. Традиционно те се присъждат на изявени директори на училища за високи постижения в професионалната дейност и принос в развитието на образователното дело.

Директорът на НУ „Христо Смирненски“ в Бяла Слатина Евгени Ангелов е един от отличените с най-високото признание на МОН. Той ръководи училището от 2001 г., а преди това близо 15 години е възпитател в Дом за деца, лишени от родителски грижи в село Бърдарски геран (понастоящем Център за настаняване от семеен тип за деца без родители).

Безспорно, за да работиш и на двете места, трябва не само да си добър професионалист, но и човек с голямо сърце. Като свой приоритет Ангелов очертава възможността да помогне на всяко дете да получи солидно образование, добро възпитание и успешна реализация в обществото.

„Наградата е за целия ми екип, а не за мен персонално“,

разказва за „Аз-буки“ директорът на училището Евгени Ангелов. Той споделя, че неговите колеги са в училището много години преди той да поеме поста на директор. Някои от тях са с над 35-годишен стаж само в НУ „Христо Смирненски“. Преподавателите много добре познават местната общност, като в повечето случаи те са ограмотявали и възпитавали не само родителите, но и бабите и дядовците на днешните си ученици. Всички те се радват на уважението и доверието на общността.

„Високото отличие за нас значи много. То е доказателство за това, че и в малките училища, каквито впрочем в България има много, се случва „чудото“ добро възпитание и образование на децата“, посочва още той.

Категоричен е, че

в малките населени места именно училището е мястото, където децата се учат кое е добро и лошо.

Именно там те всекидневно изграждат своите добродетели и ценности, без за това да им е нужен специален учебен час. „Училището и читалището понякога са единственият досег до образование и култура за децата“, обяснява моят събеседник.

Възпитаниците на ръководеното от Евгени Ангелов училище са под 100.

Миналата учебна година са били 92, а наесен очакват (пълна) паралелка от бъдещи първокласници – 24. Все още не предлагат подготвителна група, но обмислят в бъдеще да организират. „По този начин ще бъде много по-лесно да подготвим децата за I клас и преходът от детската градина към училищния живот ще бъде по-плавен“, казва той. Повечето от учениците са от уязвимите групи, за които българският език не е майчин. И въпреки това по-голямата част от децата, прекрачвайки прага на школото, говорят добре български. Това улеснява работата на учителите, но езиковата бариера е сериозно предизвикателство за тях.

Директорът си спомня случай, в който

преди време едно дете, постъпвайки в I клас в началото на учебната година, много трудно се адаптира – стои самотно, не говори и постоянно плаче. Успокоява се само когато по-голямата му сестра дойде и седне на чина при него. „Извиках родителите му да поговорим. Оказа се, че общуването в семейството е само на ромски език и детето не разбира български. За по-малко от половин година това момче овладя езика и се оказа, че коефициентът му на интелигентност е много висок“, разказва Ангелов.

На следващата година, влизайки в час, директорът чува как точно това момче обяснява на своите съученици, че не са решили вярно задачата, и излиза на дъската, за да им покаже правилното решение.

„Няма вълшебна рецепта за успех. Всяка година опитваме различни неща с различни стимули. Така сами установяваме кое и как работи според конкретната ситуация. Всичко е строго индивидуално – спрямо случая, детето или семейството“, обяснява моят събеседник. Но целта ни винаги е една – всяко дете да получи равен достъп до образование. Още от първата година, в която оглавява училището, той насочва усилията си към задържането на учениците в час, така че нито едно дете да не остане извън образователната система.

Но безспорно за успеха на педагогическия екип принос имат няколко успешни практики, които прилагат от години.

Първата безспорно е доброто сътрудничество с родителите. На 15 септември в речта на директора винаги присъства едно и също изречение: „Учителите са тук по цял ден. Сградата е модерно оборудвана, топла и уютна. Всичко, което е нужно, е тук. Ако доведете детето в училище, нещата ще се случат“.

Всяка година се организират поне 10 срещи, в които ученици, учители и родители творят заедно.

„Важно е родителят да влезе в обувките на своето дете“, казва той. Обикновено заедно изработват мартеници, картички, коледна украса или боядисват яйца. Въведена е практика за провеждането на тренинги и лектории с родителите по актуални теми и с насоченост за подобряване на микроклимата в училище. „А понякога просто ги каним на чаша кафе, за да поговорим за децата им в учителската стая или дори в близкото кафене“, допълва той.

Разказва ми, че се случва родителите да му кажат, че няма как да помагат на децата си с домашните, защото самите те не умеят нито да пишат, нито да четат. В този случай той им отговаря: „Отворете тетрадките. Направете се, че проверявате дали са изпълнили домашната си работа. Погледнете чантите им и вижте дали са сложили всичко необходимо за следващия ден. По този начин ще им създадете навик. Така няма и да си помислят да дойдат на училище без домашно на следващия ден“.

В училището работи и много добър екип за подкрепа,

който успешно взаимодейства със семействата. „При извънредни и по-тежки случаи понякога лично отивам в дома на някой ученик, който не е посещавал дълго време училище. Тогава всички съседи започват да го мъмрят: „Как не те е срам? Директорът на крака да идва да те търси!“.

Същото се случва и след като удари първият звънец за деня. Евгени Ангелов обикновено излиза на входа на училището и наблюдава какво се случва. Така всеки, който закъснява за час, забързва ход. Друг момент е, че за разлика от големите училища в малките родителите винаги могат да се срещнат с директора и да поговорят за всичко и по всяко време. Така той винаги е на разположение за тези, които имат нужда от него.
С годините моят събеседник напълно заслужено си е изградил име и се е превърнал в авторитет както за учениците, така и за семействата им.

Споделя, че за него работният ден не е от 8 до 17 часа. Проблеми за разрешаване, доста често, изникват и след края на работния ден. „Няма случай, в който да не отговоря на телефонно позвъняване, без значение колко е часът. Винаги съм готов да помогна“, допълва моят събеседник.

Сред другите успешни практики, които се прилагат, е

стимулиране на децата да участват в различни конкурси, изложби, национални състезания и олимпиади. За най-добрите ученици през годината и тези с най-малко отсъствия се организира безплатна екскурзия с образователна цел. „За някои от децата ни тези кратки пътувания са първото им излизане от Бяла Слатина. Така че за тях това е голям стимул“, посочва директорът.

От най-ранна възраст у децата се възпитава и естетически вкус към красивото.

Това се случва посредством участието им в декорацията и украсата на класните стаи, коридорите и тематични кътове в училището. Когато едно дете заедно с учителя си е посадило цвете, напълно разбираемо, след това се грижи за него.

„За разлика от други училища, при нас децата пазят материалната база. Нямаме нито един случай на повредено имущество или вандализъм. Възпитаниците ни съхраняват това, което с много любов са направили заедно със своите преподаватели“, завършва той.

Евгени Ангелов, директор:

„За един ученик в начален етап на обучение не е толкова важно училището, колкото класният ръководител. Той прекарва целия ден с учениците. И точно затова понякога именно той знае повече за мечтите и желанията им, страховете и притесненията им. Понякога знае повече, отколкото собствените им родители, които прекарват в най-добрия случай около пет часа вечер с децата си. И точно в това се крие предимството на класните ръководители – те познават децата много добре и могат да намерят път към всяко едно от тях. Всяко дете може да бъде отличник. Понякога си отличник по математика или български език, друг път си отличник по музика или физическо. Важното е да откриеш в кое си най-добър, и когато го направиш, получаваш увереност. А увереността ще ти помогне да се справиш в живота.“