
Ще надникнем в Музея на фотографията. Не точно както е направил французинът Жозеф Нисефор Ниепс с имението си Льо Гра, но ще се постараем да уловим няколко мига поне от съвременното ежедневие на единствената в България подобна институция. С думи. И с любов.
„Изглед през прозореца на Льо Гра“ се смята за първата оцеляла фотография в историята. Френският изобретател е запечатал части от сградите и околностите на имението си, създавайки хелиографско изображение. Ако се доверим на сведенията, че това се случва през 1826 г., тази година снимката отбелязва 200 години!
На Световния ден на фотографията и в България се сетихме за това уникално изображение, направено с камера.
„Жозеф Нисефор Ниепс използва за фотографска плака полирана калаено-оловна плочка, покрита с нефтен дериват, наречен битум, който се втвърдява под въздействието на светлината. Поставя плаката в камера обскура и я експонира 8 часа със силна слънчева светлина. Днес всеки може да направи снимка, която да обиколи целия свят за секунди. Но е факт и ренесансът на старите фотографски техники и аналоговата фотография. Все повече млади хора избират този творчески подход за изразяване“, казва Стоянка Кънчева, маркетолог и фотограф, директор на единствения в България Музей на фотографията.

Разговаряме за интереса към музея, за това дали е привлекателен за младите хора, и какво можем да видим, ако не само надникнем през прозореца, а го разгледаме обстойно.
„Смея да твърдя, че все повече хора проявяват интерес към музея въпреки тясната му специализация. От създаването си през 2015 г. до момента той остава единственият такъв на територията на страната, а Община Казанлък подкрепя развитието му вече 11 години“, споделя Кънчева.
И ако първата запазена и до днес фотография – „Гледка от прозореца в Льо Гра“, се съхранява в Тексаския университет в Остин, САЩ, то в нашия Музей на фотографията можем да видим стотици експонати – фотографска техника, консумативи и материали, архивни снимки, книги и документи. Постоянната експозиция представлява колекция от бокс камери от Франция, Италия и Германия, лентови апарати „Смяна“, „Киев“, „Зенит“, Beirette, Nikon, „Фед“, Polaroid и др., апарати на Kodak и Agfa от различни периоди, както и шпионски камери от Чехия и Германия от периода 1930 – 1940 г. Във витрините са изложени стереокамера и фотоапарати с двоен обектив (Twin Lens Reflex).
При такава богата колекция от фотоапарати, питаме директора Стоянка Кънчева, която също е запален фотограф, кои би отличила и дали има любим.
„Наистина, имаме около 300 експоната във витрините на музея и ако трябва да избера някой, който ми е по-сантиментален, бих избрала Hasselblad 500 C/M – именно това е марката, с която са направени първите снимки на Луната. „Една малка стъпка за човека – един огромен скок за човечеството“, както казва астронавтът Нийл Армстронг, докато прави първите крачки на Луната. При нас е и същият модел обектив на Carl Zeiss, който е използван. Но все пак трябва да отбележим и българския „Еделвайс“ – единствения изцяло произвеждан в България лентов фотоапарат. Излязъл е в две серии от Завода за киномашини и киносъоръжения край София през 50-те години на миналия век. Първата серия е била само с една бленда, а втората – с две“, обяснява Кънчева. В разказа си стига и до
фотоапарата на поета Никола Вапцаров,
който има интересна съдба. Вапцаров го купува заедно с двама свои съученици от Казанлък, учещи в тогавашното Морско училище във Варна. Фотоапаратът е Welta Prontor II и впоследствие остава у единия казанлъчанин, чийто наследник го дарява на Музея.
За посетителите обаче са любопитни не само експонатите и техниката, но и увлекателните беседи. Кънчева споделя, че освен това се организират много изложби. Всеки месец има нова и така, колкото и пъти да дойдат през годината, гостите им все ще видят нещо различно.
„Радваме се на интерес и от страна на учениците в общината. Не пропускаме да ги поканим, когато имаме образователна изложба или творби с послание към бъдещето. Подготвяме винаги и нещо допълнително – клипове, кратки документални филми или препратки към учебния процес. Партнираме си с няколко училища по образователни програми, като изготвяме различни тематични беседи според нуждите на преподавателите. Провеждаме и кръжоци по фотография с ученици от VII до XII клас, работилници, например по цианотипия и други фотографски техники. Срещаме децата с изявени фотографи, от които да почерпят вдъхновение и опит“, изброява Кънчева.
Тази година за първи път Музеят на фотографията в Казанлък организира Национален конкурс за аналогова фотография. Началото е на 1 октомври, а условията за участие вече са публикувани на сайта на институцията. Във връзка със
завръщането на интереса към аналоговата фотография,
както и с отбелязването на 200 години от първата запазена снимка, директорът отбелязва интересния факт, че в наши дни в НАСА използват стара фотографска техника – тинтипия. Това е фотография върху метална плака, проявяваща се като директен позитив, без негативен етап в процеса. И това е така, защото цифровите файлове не могат да дадат цялостната картина на галактиките при заснемането на много далечни разстояния.
На 19 август Музеят в Казанлък отпразнува по подобаващ начин Световния ден на фотографията. Точно на тази дата, само че през 1839 година, Луи Дагер прави пред Френската академия на науките и изящните изкуства официално представяне на фотографския процес, носещ в наши дни името му – дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние. Всъщност Дагер усъвършенства метода на Ниепс, работейки заедно с него.
Музеят в Казанлък отбелязва важната дата с излъчването на филма на фотографа Минко Михайлов и оператора Янко Ечкин „INDIA – мистична и вечна“. Премиерата му предизвика голям интерес и се получи хубав празник. В същото време, закриват и изложбата на френския фотограф Фредерик дьо Ла Мур „Страни и хора – 1982/2025“.
Събитията обаче не свършват. На 29 август се провежда Вторият базар за авторска фотография, както и Десетият салон на казанлъшките фотографи. През месеците ноември и декември ще има и две изложби с аналогови творби.
„Очертава се интересна втора половина от годината“, казва с усмивка Кънчева. Но тъй като сме запознати с любовта ѝ към фотографията, искаме да разкрие още малко и за себе си.
„Всъщност фотографията изпревари истинската ми професия и я практикувам повече от 25 години. Тя е част от мен, а понякога и моето спасително бягство. В момента имам късмета да комбинирам всичките си умения в едно направление – съхранение и развитие на фотографията. А на въпроса каква снимка мечтая да видя, се замислих за момент какво не е фотографирано досега. Със сигурност природата ни крие още много чудеса, които човешките очи не са виждали, но на мен никога няма да ми омръзне да виждам обич във фотографиите. Под всичките ѝ форми.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg










