Идва ли краят на петролната ера

По повод Международната година на светлината и светлинните технологии той казва: „Слънчевата енергия достига до земната повърхност като светлина. И слава богу! Ако пристигаше като топлинна енергия, всички щяхме да бъдем изпържени“. „При слънчево време всички имаме усещане за топлина. Но това не е толкова заради топлинните лъчи, стигащи до нас, а защото всеки материал – включително и живите клетките, абсорбират слънчевата светлина и я преобразуват в топлинна енергия“, пояснява професорът. При пряко слънчево греене, когато светлината е с най-голям интензитет, това преобразуване е най-силно. Естествено, възниква въпросът как пряката слънчева радиация да се използва за добив на енергия, продължава физикът. Единият начин е познат на всички – природата е акумулирала голямо количество слънчева енергия, създавайки запасите от каменни възглища, нефт, газ. Тези органични продукти са преработена в акумулирана в продължение на милиарди години слънчева енергия. Каква е реалността за моментното използване на слънчевата енергия? Интензитетът на светлинния поток , които достига земната повърхност по обед в слънчев ден, е около 1000 вата на кв. метър. Това е колкото да се затопли един котлон, а на човечеството е необходимо много повече. Проблемът е как да се събира тази енергия от по-голяма площ. Едни от първите съоръжения за това са водните слънчеви колектори за затопляне на вода за битови нужди. Но много по-интересен е въпросът дали от слънчевата енергия може да се получи електрическа. За първи път експеримент за получаване на ток е направен още в далечната 1894 г. Тогава Фон Сименс – професор по електротехника, възкликва, че човечеството е на прага на голямо откритие, при което от светлината ще се произвежда ток. По ред причини този технологичен процес се забавя и едва през 1956 г., с развитието на полупроводниковото производство, се реализират слънчеви фотоелементи с реално приложение. „Върху силициева пластина е формиран диод с голяма площ, който при пряка слънчева светлина дава електрически ток, пропорционален на площта. Първите приложения на този метод са предназначени за съоръжения в Космоса – т. нар. слънчеви батерии“, разказва професорът. В бита този метод навлиза по-късно, когато се налага създадаването на автономни електрически захранвания на места, където няма електрическа мрежа. Работи се с акумулатори, които през деня събират слънчевата енергия. Тази технология е по-скъпа и има по-ограничено приложение.

Четете повече в бр. 14, 2 – 8 април 2015 г.

Свързани статии:

Орфеевото цвете лекува рани Карта на научната инфраструктура 10 наши учители отиват на фестивала „Наука на сцената“ Австралопитекът Луси за първи път у нас