Климатичните бежанци

Той откри в Брюксел изложбата „Силата на гражданското общество: съдбата на евреите в България, 1940 – 1944 г.“, разказваща за героизма на българския народ, спасил своите сънародници от изтребление. Споразумението с Турция от март драстично намалява бежанския поток и допринася за това през последните месеци той да заобикаля страната ни, заяви евродепутатът. Какво предстои оттук нататък? Пред Европейския съюз стои задачата да инвестира и в Сирия, не само в Турция. Това ще намали мотивацията за мигриране. Неслучайно първите отпуснати средства от ЕС са предназначени за болници и училища, както и за развлекателни центрове, за да се създадат малко по-поносими условия за живот в бежанските центрове. Но никой не бива да смята, че кризата няма да възникне отново и с по-голяма острота, категоричен е евродепутатът. Дори в разгара на гражданската война в Сирия бежанците от тази страна са не повече от 40%. Другите са от Афганистан, Африка. Така възниква въпросът, че дори да се прекрати гражданската война, това няма да спре миграцията. Хората търсят по-сносен живот. Идват от места с неблагоприятен климат, а държавите са слаби или почти липсват такива. На много места в Африка няма здравеопазване, няма вода, няма храна. В някои държави заразените със СПИН са 28% от населението. Затова пред европейските политици стои въпросът как да се ограничи потокът от т. нар. климатични бежанци, които желаят да дойдат на Стария континент, и как да се преодоляват подобни хуманитарни кризи.

Четете повече в бр. 17, 28 април – 4 май 2016 г.