Вълкът – лошият герой от приказките, или…

Проучване преди години сочи, че образът на вълка от фолклорните приказки на различни народи е толкова лош, че стимулира масовото му избиване. А това води до драстично намаляване на популацията на вида в световен мащаб. Проф. Спасов обяснява историята на това противоборство – вълкът и човекът са еволюирали паралелно, обитавали са едни и същи места и са имали сходни стратегии на оцеляване. Затова и често пъти са били в отношения на коменсализъм (от латински com mensa – разделяне на трапезата, е взаимоотношение, при което индивидите от един вид намират убежище и храна при друг вид, без да го консумират). Така те са зависели едни от други и са си помагали, дори и да не са искали това. „Същевременно са били и конкуренти, дори и врагове и затова образът на вълка традиционно си остава лошият и го описваме като глупав“, подчертава проф. Спасов. По нашите земи вълкът влиза още в първата Червена книга през 1985 г. Попада и във второто й издание (2015 г.). Има подготвен план за управление на популацията му, създаден от експерти от различни ведомства. Благодарение на взетите досега мерки вълкът в България не е в трагично състояние. „Популацията на вълка е в сравнително добро състояние. Броят им би трябвало да е поне 800 животни – дали е много, или малко, е трудно да се каже. Зимно време успяват да нанесат вреди както на домашни животи, така и на дивеча. Но не може да си позволим да смятаме, че дивечът трябва да бъде запазен само за нас“, смята професорът. По думите му въпреки изследванията не знаем много неща за вълка. „Изключително интелигентно и социално животно, което живее в „общество“, подчинено на строга йерархия и има сложна структура на взаимоотношения в глутницата“, разказва той.

Четете повече в бр. 36, 8 – 14 септември 2016 г.

Свързани статии:

ФНИ предпочита анонимни оценители Пари за младите в науката Вдъхновени от човешкия мозък Показват Панагюрското съкровище в Британския музей в Лондон