Копеле или пич – изберете сами

А ако имате прадядо, чиято ранна младост се е падала преди 1944 година, тогава думите от буйните му години може да ви зазвучат съвсем непознато и чудновато – например чекерде „стражар“, муфт „безплатно; изпросено; откраднато“ или уйдурма „трик за измама и/или подвеждане на лековерен“. На фона на вечно променящия се жаргон, с който младите хора от всяко следващо поколение са изразявали това, което най-много ги вълнува, и на първо място противоборството с родители, училище, казарма и всякакви други налагани им началства и авторитети, ярко изпъкват някои думи, които поколение след поколение се припознават не само от дядовци и внуци като „свои“. При калейдоскопичните промени, които настъпват със смяна на поколенията в жаргона, в него има и константи. Два впечатляващи примера на пребъдване в това отношение откриваме в облика на копеле и пич. Копеле е дума с неясно минало в историята на българския език. Езиковедите са предложили досега над 30 различни версии за нейния произход (етимология). За първи път на български е засвидетелствана в ръкопис от XII век в облика на копиловати „върша нечестна търговия, постъпвам търгашески, измамвам“, а от XIII век насам е със значенията, които познаваме: „1. извънбрачно дете; 2. ругателно обидно название, епитет на момче или млад мъж; 3. човек от нашите; наш човек; 4. като обръщение: брато; 5. остар. нов стрък, филиз, покарал отстрани на царевично стъбло“. Пич сме припознали доста по-късно. Тази дума е влязла в български език като заемка от турски през османско време. Нейният набор от значения е: „1. остар. израстък, издънка от стъблото на овощно дърво или лоза; филиз; 2. извънбрачен син; копеле; 3. развратник, мръсник, уличник; 4. младеж, мъж, на когото може да се разчита, обикн. в някакъв лош смисъл; 5. мъжкар“. Както се вижда, пич откъм своя набор от значения представлява огледален образ на копеле – двете се припокриват с оглед на четири основни смислообразуващи компоненти на образа на героя на българската контракултура от няколко века – на „незаконородено дете, син на уличница“, на „уличник, развратник“, на „мъжкар“ и на „излишен израстък, страничен филиз, издънка от растение или овощно дърво, който трябва да бъде откършен, изчистен“. Само като си помисли човек – копелетата са копелета от XIII век насам, но днес състезанието се печели от по-късно възприетото пич. А стане ли въпрос за нашите деца и/или внуци – кой знае – може копеле пак да се върне на върха, когато стане въпрос за общуване между хора, които споделят мотото „не ме учете как да живея“… Пич и копеле не са обаче само в съревнование за душите на младите и не толкова хора с алтернативни възгледи за характера на обществото. Свидетелство за това можем да намерим, ако се заслушаме какво и как се говори на улицата. Ако някой иска да похвали свой авер от сърце, той ще му каже: „Евала, копеле, голям пич си!“. Тук копеле е във функцията на свидно обръщение, а пич сигнализира за наличието у ответника на цял букет от приписани му по този начин непреходни мъжкарски качества.

Професор д.ф.н. Максим Стаменов
работи в Секцията за общо и съпоставително езикознание
към Института за български език – БАН. Занимава се с модели на езиковото значение.

Четете повече в бр. 40, 6 – 12 октомври 2016 г.

Свързани статии:

Екскурзия през Август За словотворчеството в езика ни Прилагателни, образувани от собствени имена – кога се пише главна буква? Съгласувайте правилно!