Учител по живот

Джада Фратини е 22-годишна италианка, която говори перфектно български, и е най-младата учителка по английски език на децата от училището. Попада там случайно, както повечето хубави неща.
„В работата най-много ми харесва отношението и това, че работата на учителя е изключително креативна. Както и фактът, че имаме много свобода да експериментираме, и това се насърчава и от колегите, и от директора. Пробвам различни подходи и виждам кое се възприема най-добре от децата“, споделя Джада. Тя се опитва да прилага много ролеви игри, а децата, без да усещат, да използват граматиката и езика. А те обичат да играят, и така научават най-много. Например в IV клас, докато изучават болестите и частите на човешкото тяло, класът се разделя на две групи – пациенти и лекари. Всеки ученик трябва да изиграе своята роля, и са изключително атрактивни. „Пациентите“ се опитват да обяснят на английски какви са оплакванията им и какво ги боли. Лекарите пък имат списък с въпроси, които да зададат, за да поставят диагнозата. След това си сменят ролите и дори остават след часа, защото не им стига времето.
Тук има много хубави неща и много възможности, но като че ли хората не ги забелязват, смята Джада. Тя познава много млади хора, които са учили в чужбина, но после се връщат в България и правят прекрасни неща – много стартъпи и фирми. „Има добри инициативи, а в областта на програмирането стандартите тук са много високи. Просто трябва да се гледа към бъдещето и към хубавото. Тук, в това училище например, не съм само аз, има още няколко колеги, които са на по 25 – 30 г. и са решили да останат и да правят нещо смислено. Те не са жертви, те са активни и са решили да правят нещо полезно за тези деца, които ще пораснат с много добри, мотивирани хора около себе си. Тук в момента се отварят толкова много врати, че смятам да се върна пак – искам да натрупам още опит в чужбина и после ще се върна в България“, споделя младата италианка.

Четете повече в бр. 19, 10 – 16 май 2018 г.