За паронимите – отново

Двете думи са пароними, което означава, че са близки по звуков състав, но различни по значение. Въпреки че паронимията като езиково явление често е обект на внимание, в различни публикации и предавания подобни грешки се допускат непрекъснато.

В Българския тълковен речник (1973 г.) четем следното: „бохем и бохема м. [фр.] Човек от интелигенцията, необезпечен материално (актьор, художник, литератор и др.), който води безгрижен и безреден живот“. В академичния Речник на българския език за бохем е отбелязано, че е от френски език (bohème) и е със значение ‘човек, обикновено на изкуството, който води весел и безгрижен живот’. Пак там е посочено, че с думата бохема може да се назове ‘част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, артисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно’.

От думата бохем е образувано прилагателното бохемски (напр. бохемски живот), съществителното бохемство ‘живот на бохем’ (напр. Прекарал младите си години в бохемство.), а също и глаголът бохемствам ‘водя живот на бохем’.

Лексемата Бохемия е топоним, название на историческа област в западната и централната част на Чехия. В българския език тя се среща и като част от съставното собствено име „Бохемия клуб“ – сдружение на българските бохемисти, създадено в София.

Лексикална грешка от същия тип е допусната и от водеща по Канал 3. Вместо познания е употребена думата познанства в израза: „…въпреки че моите познанства за бокса са нищожни“. Лексемите познанства и познания също си приличат по звуков състав, но са различни по значение. Познанство означава ‘отношения между хора, които се познават взаимно’, а познание –‘знание за нещо’.

Оказва се, че паронимите все още са препъникамък в речта на голяма част от българите.

* Проф. д-р М. Китанова работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 38,
19 –25 септември 2019 г.