ЗА УПОТРЕБАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА КОПЕЛЕ

Георги МИТРИНОВ*

В говорите на различни български градове се употребяват специални думи, използвани като обръщение към мъж събеседник, в разговор или за трето лице. Такива думи със силна емоционална окраска са например кòпеле в София, мàйна в Пловдив и др. Съответно жителите на градовете са наричани по наименованието: софиянци са кòпелета, пловдивчани – мàйни, и т.н. Названията се употребяват и в речта на учениците в съответните градове. Думата кòпеле доскоро бе с широка употреба в софийския ученически говор със значения ’момче’, ’глупав, наивен’, ’несръчен’. Днес тя се измества от обръщенията брат, братлè, бàте, но все още се употребява. Все пак доколко употребата ѝ е безпроблемна?

Преди време, в разговор, възрастен родопчанин сподели, че като ходил до София, по работа, употребявайки думи от родния си говор, си навлякъл неприятности. И спомена за думата кòпеле. Това станало, като попитал събеседника си на колко години е неговото кòпеле, т.е. синът му. Запитаният много се ядосал, че наричат сина му кòпеле, тъй като употребявал в речта си думата с разпространеното общобългарско значение ’извънбрачен син’. От какво се получило недоразумението? В родопските говори, както и в говори от Западна Тракия (днес в Гърция) и в Банат (днес в Румъния), думата кòпеле се употребява със значение ’момче, момък’, а също ’син’. Но в голяма част от останалите български говори тя е със значение ’извънбрачно дете’.

За разлика от много думи, употребявани в ученическия говор, които са от чужд произход, думата кòпеле е от домашен, български произход. В облик копелъ и със значение ’незаконно родено дете, момче’ тя се открива в Слепченския апостол – среднобългарски писмен паметник от XII век. Но е факт употребата ѝ в някои български говори със значения ’момче, момък’, ’син’. Така че трябва да внимаваме при употребата на диалектни думи, които са характерни и за ученическия говор, за да не си навличаме неприятности при използването им.

* Доц. д-р Георги Митринов работи в Секцията за история на българския език на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 47,
21 – 27 ноември 2019 г.

Свързани статии:

Гражданство – България/BGR, българин или българско? За индийците и индианците (II част) Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август