Нова ли е думата новизъм?

Употребена е също от Иван Вазов в статията „Нашият поетичен език“, публикувана във вестник „Развигор“ през 1921 г. Срещаме я и в стенограма от заседание на Народното събрание през 1932 г.

Тази дума се използва с две значения. Като новизми се означават както новите думи в езика, срв.: „Някои наши млади поети, истина, неуверено, пускат такива нови думи. Нека бъдат по-смели: несполучливите им новизми ще пропаднат, а добрите ще оцелеят“ (Иван Вазов), така и нововъведенията в различни области на живота: „Министър-председател Н. Мушанов: Ако режимът на г. Ляпчев не живеe с ваша подкрепа, защо всички пожелания, всички новизми не се родиха тогава? “ (Стенографски дневници на 23-ото ОНС, 1932 г.)

Днес думата новизъм също се употребява с две значения: ‘нова дума’ (Напоследък все новизми ми излизат пред очите) и ‘нововъведение’ (Модни тенденции не следя. Обичам класическите дрехи, чанти, обувки и цветове, а не изчанчените новизми).

Думата новизъм съществува в българския език повече от век. Тя е прозрачна по строеж и се нарежда сред думи като англицизъм, русизъм, турцизъм и под. (езиковедски термини, означаващи думи, заети от съответен език). За означаване на лексикални нововъведения в езикознанието се използва терминът неологизъм, който е с гръцки произход (от нео ‘нов’ и логос ‘дума’ + наставка -изъм).

Гл. ас. д-р Надежда Костова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език при БАН.

Четете повече в бр. 21, 23 – 30 май 2018 г.