Училище на три адреса

Най-малките ученици в БУ „Христо Ботев“ – Страсбург, са най-старателните в направата на мартенички

Надя КАНТАРЕВА

Страсбург – но не само градът домакин на Европарламента и Съвета на Европа, а градът на едно от стотиците български училища, създадени на шестте континента. Тук са и трите адреса, на които се събират класовете на Българско училище „Христо Ботев“.
В понеделник гимназисти от училището учат в сградата „Агора“ на СЕ, а във вторник тук са заниманията по народни танци. В сряда уроците са в класните стаи на едно от общинските училища на стария френски град. Тук са и подготвителните групи за българчета – от 4- до 7-години. Но днес е събота и уроците са в социалния и културен център „Ротердам“. През целия ден продължават часовете по български език и литература, по българска история и география на учениците от V до VII клас. В съседство са залите, където се водят заниманията на предучилищната група, детската градина и на началните класове. Наталия Ангелова – учителка на първокласниците и второкласниците, е приковала вниманието им с приказките на Валери Петров.
„Мястото все повече не достига. Започнахме със 7 ученици, днес са близо 100. Записват се и деца, които живеят от другата страна на границата – има български семейства в близките селища, разположени на територията на Германия – обяснява „недоимъка“ от класни стаи Лидия Михова, директор и преподавател в БУ „Христо Ботев“. –
И ще стават все повече. Страсбург е една от неформалните столици на обединена Европа, а България е част от европейското семейство. Училище „Христо Ботев“ е не само училище за младите ни сънародници, а част от културния и обществения живот на града, партньор в дейността на местните национални и евроинституции“, допълва Михова.
Европейскатa асоциация „Кирил и Методий“, към която е Българското училище, е създала своя секция към Сдружението на служителите на Съвета на Европа. Така тържествата по различни поводи стават общи. Заедно организират гостувания на звезди като оперната прима Веселина Кацарова, на „Мистериите на българските гласове“… В празник на града се превръща представлението и на трупата на Нешка Робева. Първият златен медал, който тя печели в кариерата си на състезател по художествена гимнастика, е именно в Страсбург. Някогашни нейни колеги и почитатели не са забравили именитата българка. Още повече че нейната ученичка Гергана Лазарова-Дешо – днес служител в Съвета на Европа, води един от най-известните курсове по художествена гимнастика в Страсбург.
Популярни са уроците и по български народни танци в БУ „Христо Ботев“. Води ги хореографът Любомира Събкова, която също пътува от Германия. „Извънкласните занимания при нас не остават на втора позиция. Дали е артработилницата, ръководена от Силвия Домусчиева и където Даниела Танушева – учителката по география, показва как се правят български шевици, или допълнителните часове на Силвия Домусчиева с децата, чийто български език е по-слаб, или заниманията по театър, музика и танци (в „Сцената и Аз“) – целта е децата да се запознават с богатството на българския език, традиции и световъзприемане. По този начин подпомагаме усвояването на учебния материал. Извънкласните дейности са възможност за всеки един да открие своите способности и да изяви себе си“, уточнява Лидия Михова.
Самата тя е дългогодишен университетски преподавател и учен изследовател към Института по литература на Българската академия на науките. Като член на екипа на Института, участва в разработването на енциклопедия „Българско възраждане“. Експертизата, която е натрупала, е добре дошла за управлението на училище в мултикултурна среда. Дясна ръка на директорката в това отношение са родителите и местни приятели, било французи, българи, немци… За предстоящото училищно представление по пиеса на Стефан Цанев декорите ще изработят Васил Василев – възпитаник на Художествената гимназия в София, и Лени Дюма – и двамата бащи на деца от училище „Христо Ботев“. Помощници на учителите, особено при подготовката за тържества, са и Надя Бибер, София Въжарова, Димитър Гугов, чиито деца също учат тук.
„Моята съпруга е учителка и зная, че родителят не може да замени училището. Ако синът ми не посещава българското училище, рискувам да го направя неграмотен. Ние сме българи, други не можем да бъдем. Днес живеем в Германия, но какво утре ще избере синът ми? Длъжен съм да му дам шанс, да има житейски избор“, споделя Васил Василев. Неговият син посещава VII клас, но засега. Както сам обяснява, амбицирал се е да вземе VII и VIII клас заедно, за да ги изравни с немското училище, където е в осми клас.
Според педагозите в БУ „Христо Ботев“ добро решение е, когато новопостъпилото дете е с познания „между два класа“, да бъде включено в по-горния. Така то дръпва по-бързо. Докато връщането му го задържа, то тъпче на едно място, не се включва в общността на класа.
И друго, важно е, че родителите са тук. От своя страна, те също създават своя общност и тя е част от Българското училище в Страсбург.