Подход към всяко дете

Антоанета НАЙДЕНОВА

Всеки родител си мечтае детето му да попадне при мил и добър учител, който да има лично отношение и персонален подход към него. Да се съобразява, да му помага по предметите, които му „куцат“, да го напътства в каква посока да се развива.
Сигурно и част от учителите искат да бъдат точно такива, но бързо разбират, че е невъзможно. Защото имат минимум 25 деца в началния етап на обучение и доста повече, ако преподават в прогимназиалния или гимназиалния. И да искат, не могат да обгрижват еднакво всички. Трябва да подготвят и следващите уроци, да проверяват домашни и тестове, да пишат отчети и непрекъснато да се обучават, за да са в час
с поколение XXI. И трябва да признаем, че успяват. За много кратки срокове замениха реалните с виртуалните класни стаи и заслужено получиха оценка отличен 5,50 от своя министър.
Въпреки трудностите образователните системи по цял свят направиха преход от традиционното преподаване на знания към интерактивното и се заеха да учат децата да мислят, да анализират, да са креативни и да работят в екип. Сега е в ход преходът от стандартизация към персонализация, при който на помощ идват съвременните информационни технологии и изкуственият интелект. Те ще обработват и анализират данните за това как се справя всеки ученик по отделните предмети, за да може учителят да му подава точно тези уроци, от които има нужда. Звучи като научна фантастика, но ще бъде факт само след 4 – 5 години. А учителят ще има всички инструменти за индивидуален
подход към образователните нужди на всяко дете.