МОН със стимул за младите в университета

МОН планира максимално да бъдат увеличени минималните заплати в сферата на висшето образование, за да могат повече млади хора да влязат в системата. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по време на ежемесечната му среща с членовете на Парламентарната комисия по образование. По думите му ще бъде отпускана субсидия на ВУ за постигане на по-висока минимална заплата за преподавателите. Мярката ще бъде приложена еднократно или за срок от две години, но със сигурност за учебната 2021/2022. Министърът каза още, че се планира да бъде намален процентът за прослужено време за сметка на основното възнаграждение на преподавателите. В училище този процент е 06, а във ВУ – 1.4, дори 2%. Това прави разликата между най-високите и най-ниските заплати много голяма: 3 пъти в сравнение със средното образование – 1.5.
„Преговаряйки за дизайна на системата за заплащане със синдикатите и накъде да насочим средствата за увеличение, вземаме решение максимално да увеличим минималните заплати, тъй като основното ресурсно предизвикателство пред системата е да я обезпечим с учители – дългосрочна отговорност към обществото.
При висшите училища обаче при този модел на автономия не е задължително да има отговорност за дългосрочно развитие. Някой може да каже: „Днес съм тук, утре ме няма“, коментира министър Вълчев. И припомни някои факти – нормите преподавателска работа във ВУ са ниски: например при професор – 150 часа, а при учителя – 680. „Ако учителят рабои по 150 часа, заплатата му би била под 300 лв.“, коментира той. В сянка остават и факти като този, че без норма в университетите се получава пълна заплата, а в часовете са включени и тези за консултации.
Пропуска се, че се фрагментираха магистърски програми и специалности, за да има повече студенти. С други думи, налице е неоптимална структура.
Обещаната от държавата допълнителна субсидия ще трябва да бъде придружена и от приноса на ВУ. Министър Вълчев изрично припомни, че последните години системата изживява преход – от крайна либерализация, с много студенти, много професионални направления към оптимизация и концентрация върху традиционно силните страни на всяко висше училище.
До две седмици от Министерството ще бъдат готови с проекта и ще го предложат на народните представители. На заседанието стана ясно още, че МОН планира да закупи 80 000 електронни устройства, от които 20 000 ще бъдат за учителите и 60 000 – за учениците.
„Важно е да има устройства в класните стаи“, каза Вълчев. По думите му тези активи ще бъдат служебни, т.е. собственост на училищата, и ще бъдат заплатени от техните бюджети по оперативните програми. Министърът изрази надежда, че устройствата ще бъдат доставени до юни – юли 2021 година. „Няма да бъдат излишни дори да няма обучение в електронна среда“, категоричен е той.
Председателят на ресорната Парламентарна комисия Милена Дамянова постави въпроса и за възможността децата да бъдат освобождавани при неразположение за по-дълъг период от време, разчитайки, че училището има срещу себе си отговорен към образованието на своите деца родител. По думите тази мярка би могла да бъде прилагана само сега, по време на усложнената здравна обстановка с цел да бъде избегнато струпването на хора пред кабинетите на личните лекари. „Най-доброто решение ще е всеки ученик при чувство на неразположение да мине през личен лекар. Така ще бъдем сигурни, че то не застрашава нито своето, нито здравето на учителите и съучениците си. Затова на този етап не планираме промяна на допустимия брой отсъствия по семейни причини“, отговори министърът.
На въпрос на член от Парламентарната комисия дали ще бъдат забранени училищните екскурзии, Красимир Вълчев отговори, че на този етап няма да бъдат забранявани. Ясно е разписано, че те не трябва да надвишават повече от 5 учебни дни (куриози не липсват при 34 учебни седмици екскурзиите се точат 4 – 5 седмици). Ще се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки. МОН препоръчва екскурзиите да се провеждат във втората част на учебната година.