Аз-буки
Няма резултати
Вижте всички резултати
Няма резултати
Вижте всички резултати
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2020 Брой 9, 2020

Най-топлият януари е регистриран тази година

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
26/02/2020
в Брой 9, 2020
0
Най-топлият  януари  е регистриран тази година

Климатичните промени са една от най-дискутираните глобални теми. Има и много спорове относно причините за екстремните явления, които наблюдаваме. Срещат се дори мнения, отричащи затоплянето, както и предприеманите досега мерки по сключени международни спогодби. За коментар се обърнахме към гл.ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология.

7
Споделяния
0
Прегледи
Share on FacebookShare on Twitter
Климатичните промени са една от най-дискутираните глобални теми. Има и много спорове относно причините за екстремните явления, които наблюдаваме. Срещат се дори мнения, отричащи затоплянето, както и предприеманите досега мерки по сключени международни спогодби. За коментар се обърнахме към гл.ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология.

Зина СОКОЛОВА

Прогнозите за измененията в климата досега се правят на базата на климатичните изследвания, като се проиграват различни модели, обяснява д-р Бочева. Учените залагат различни начални условия в тези модели и изследват какво би се случило при различни сценарии за увеличаване на парниковите газове, и по-специално – на въглеродния диоксид. В основата на всички сценарии за изменение на климата са глобалните климатични модели, уточнява ученият. Като основни характеристики там влизат циркулацията и температурата на морската вода, която определя динамиката на процесите в атмосферата и в океана. Въпреки че различните модели показват различни резултати, повечето от изследванията сочат затопляне на климата. А то е видимо – от индустриалната епоха насам температурите растат.
В България последните 30 години са едни от най-топлите, средната температура нараства. И преди е имало изменения на температурите, но сега топлите години зачестяват.
Моделите от началото на този век са насочени към различни времеви хоризонти – например 2015 г., 2050 г., 2100 г. Очакванията за 2015 г. по отношение на температурата донякъде се сбъднаха – затоплянето на регионално ниво е факт. В същото време, очакванията за валежите не се сбъднаха.
Няма съществено изменение на валежите на годишна база,
но се наблюдава
преразпределението
им на месечна база.
Изменението на климата се проявява по-скоро като увеличаване на честотата на екстремните явления. Например на годишна база дните с валеж са по-малко, но случаите на интензивни валежи са повече и като цяло, не се наблюдава съществено изменение на сумарния валеж.
Затопляне има и то продължава. Учените алармират да се ограничат парниковите емисии, така че да се намали неговият темп, защото има значение дали повишаването на средните температури ще бъде с 1,5, или с 3 градуса. Това са огромни разлики в глобален аспект. Сигурно е, че няма да спрем затоплянето, но въпросът е да ограничим неблагоприятните последици, доколкото е възможно.
За някои неща вече е късно и моментът е изпуснат – границата от 1,5 градуса над средната температура отпреди индустриалната епоха вече е достигната. На местно ниво хората невинаги усещат това и смятат, че няма проблем. Но не е добър знак, че най-топлият януари, откакто се правят редовни метеорологични наблюдения в света, което е от втората половина на XIX век, е регистриран тази година. Не е добре, че на Антарктида са измерени температури от 20 градуса и ледниците се топят.
В атмосферата най-големият парников газ е водната пара, но тя влиза в кръговрата на водата на планетата – изпарява се, участва в облакообразуването, извалява се и т.н. Реално поглед­нато, останалите парникови газове са много малък процент от газовия състав на атмосферата. Но тяхното нарастване нарушава баланса на климатичната система и става причина за увеличаване на екстремните явления в много райони на света. У нас например зачестяват гръмотевичните бури и градушките през студеното полугодие, което е необичайно. За определени райони на страната увеличението е с над 150%. Причината за това е, че климатът се затопля и условията за такъв тип бури се създават и през зимата.
Когато говорим за воден ресурс – той се обуславя основно от зимните валежи, а не от тези, които падат в рамките на няколко часа, каквито са предимно летните интензивни дъждове. Те предизвикват отмиване на горния слой на почвата, изтичат в канализацията и ако тя не е в състояние да ги поеме, стават причина за локални наводнения в населените места. Ако сега някои от язовирите у нас са полупразни, то миналата и по-миналата година ги изпразваха контролирано, за да не прелеят. От 2005 г. насам се редят много годините с такива събития. Например през 2014 г. има поредица от наводнения в цялата страна и загинали хора. Затова за сегашните водни проблеми не може да обвиняваме само климата.
В средните ширини, в които се намира и нашата страна, измененията на климата се проявяват основно със зачестяване на различните екстремни метеорологични явления. Освен мощните конвективни бури зачестяват и периодите с продължителни засушавания. През есента на 2019 г. имаше такъв период на атмосферно засушаване, което бе последвано и от хидроложко. Метеорологичните условия през есента на 2018 г. бяха много сходни, но в края на годината последваха месеци с валежи над нормата, които относително компенсираха недостига на вода от есента.
През 2019 г. най-топлият месец спрямо климатичните норми бе ноември.
По този показател той бе по-топъл от август, когато бяха регистрирани най-продължителните периоди с високи максимални температури.
Изключително сух месец бе март 2019 г., през който не се реализираха обичайните валежни количества за началото на пролетта и измерените сумарни валежи бяха средно около 30% от нормата. Все пак, благодарение на валежите през януари и отчасти през февруари, притокът от снеготопене бе сравнително нормален. През януари падна много сняг – дори бе обявено бедствено положение в Родопите, където населени места останаха откъснати от света в продължение на повече от седмица – без електричество и водоснабдяване. Югозападна България бе затрупана от сняг. След това в нашата страна имаше локални наводнения през май, юни, юли.
По същото време в Западна Европа температурите достигнаха абсолютни максимуми. За сравнение през 2018 г. периодите с необичайно високи температури в Северна и части от Западна Европа продължиха още по-дълго – над два месеца. Това се отрази особено тежко в скандинавските страни, където в домовете нямат климатици за охлаждане. Ние бяхме пощадени от подобни температурни аномалии, както и от силните бури, които причиниха значителни щети в други страни на Балканите. През изминалото лято в Хърватска пострадаха от силни ветрове и огромна градушка с гигантски зърна, в Гърция имаше поредица от наводнения вследствие на проливни валежи, заключава гл.ас. д-р Лилия Бочева.

Your Image Description

Свързани статии:

Въздесъщият полипропилен Default ThumbnailДа покажеш невидимото Какво даде на Европа Седма рамкова програма Default ThumbnailДоговорихме научен обмен с Бразилия

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

Предишна статия

Въздесъщият полипропилен

Следваща статия

Младите за силна икономика

Следваща статия
След 65 години – срочни трудови договори

Младите за силна икономика

Последни публикации

  • Два медала за България от Европейската олимпиада по математика за момичета
  • Приложение ще проверява възрастта на децата в интернет
  • Имат ли езикознанието и математиката допирни точки?
  • Програма „ДОМИНО 2“ беше представена в кампанията „Парад на професиите“
  • МОН организира дискусия за повече инвестиции в науката
  • Учители обсъждат в София нов инструмент за проследяване на детското развитие в градините
  • Отличия за призьорите в XXIX национален конкурс за весела детска рисунка „Малките нашенци“
  • Рекорден брой участници събира XXXI национален конкурс „Диньо Маринов“ във Варна
  • Над 150 младежи участват в 52. национална младежка астрономическа конференция
  • Бобрите допринасят за биоразнообразието на влажните зони
  • „Математиката не е само за зубъри“, в това е категоричен младият учен Владимир Митанкин, един от хората, въвели термина полуцели числа
  • В Кюстендил откриха нов STEM център в ПГ по селско стопанство
  • От зов за помощ до реална подкрепа
  • От часа по програмиране до „Онлайн лекар“ – ученички от Варна разработват здравен стартъп
  • Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите: Необходима е промяна в модела на финансиране на университетите
  • Как се появяват нови думи?
  • Приказната нощ на Русе
  • Ученици стажуват пробно по проект за дуално обучение
  • Предложение: „Треньор по вид спорт“ и „Помощник-треньор по вид спорт“ стават регулирани професии
  • Министър Сергей Игнатов обсъди с ректора на Бургаския държавен университет развитието на научната дейност на висшето училище
  • Поздравителен адрес от министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов до „Аз-буки“
  • От 1896 г. до днес: „Аз-буки“ – гласът на българското образование

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.

bg_BG
en_US bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати

© 2026 JNews - Premium WordPress news & magazine theme by Jegtheme.