Найден Геров и първият учебник по физика у нас*

Бояна Войнова – XI клас, II място
НУКК с лицей за изучаване на италиански език – Горна баня
Научен ръководител – Евгения Стойновска

Найден Геров е сред най-ярките възрожденски личности с неоценим принос към развитието на българския език и литературата, фолклористиката, училищното дело, дипломацията. Той е известен с много „първи“ неща – мащабния тълковен речник на българския език, създаването на едно от първите класни училища, въвеждане честването на празника на Кирил и Методий, работата му като пръв руски вицеконсул в Пловдив. Сред богатата му енциклопедична дейност често остава незабелязан приносът му към обучението по физика – написването на първия български учебник по физика и един от двата авторски учебника от ХІХ в.
Когато пише учебника, Найден Геров е едва 24 – 25-годишен. Учил е в родната Копривщица в килийното училище на баща си – Геро Добрович-Мушек, възпят от Каравелов като Хаджи Генчо от „Българи от старо време“, в гръцко училище в Пловдив, после пак в Копривщица при Неофит Рилски, след това в Одеса – в Ришельовския лицей, където по онова време се обучават редица български възрожденци. През 1845 г. Геров се връща в Копривщица и създава едно от първите двукласни училища в страната, със строга учебна програма и преподаване на български език.
Найден Геров приема отговорно ролята си на един от създателите на новата образователна система у нас. Макар и да не е получил специализирано образование по физика, той се заема да запълни една съществена липса, като създаде ръководство за учене и преподаване на физика. През 1849 г. в Белград излиза „Извод от физиката“, първа част, с автор Найден Геров и издател Петър Лазаревич.
Структурата на учебника е много актуална. Първата глава – „Тяжест“, се занимава със силата на тежестта и свързаните понятия тегло, равновесие на телата, измерване на теглото, движения на течности и газове. Втората глава – „Притяжение частично“, разглежда силите на сцепление, еластичност, мокрене на твърди тела. Третата глава – „За гласа и акустиката“, обсъжда понятията звук, сила и височина на звука, шум, излъчване на звук от струни и мембрани, отражение на звука.
Подходът на Найден Геров в „Извод от физиката“ се основава на наблюдението и опита. Според него „Явленията си стават непрестанно и без нас…“, но за да ги изучим и разберем е необходим научен експеримент, „…обаче някой път ние не можем така просто само с едно наблюдение да познаем каква е причината, поради която явленията стават. Тогава ние правим да стават тези явления по наша воля в малък прост вид, та да ги разгледаме от всички страни във всякакви случаи и така намираме след много пъти истинската им причина. Такава работа ние наричаме опит“. Това е новаторски подход за времето си – в условията на едва зараждащо се българско светско образование.

*Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения