Войнишка униформа вместо бои за рисуване

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Специалности в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново избраха да учат Дияна Лазарова и Никол Данова вместо изкуствата, с които дълги години се занимават. Двете тийнейджърки са възпитанички на СУ „Емилиян Станев“ в града, където Дияна е завършила народно пеене, а Никол – графичен дизайн.
„Докато бяхме в училище, ни доведоха във Военния университет в Ден на отворените врати. Но не просто да разгледаме базата, плаца, кабинетите, а ни направиха демонстрации на полигона в Беляковец. Омагьосаха ни просто и идеята да облечем военната униформа, буквално ни завладя на мига“, разказва Дияна. А Никол допълва, че двете са заедно от VII клас, станали са най-добри приятелки, затова и решението да кандидатстват в Националния военен университет, са взели с пълно единодушие. Единодушни в подкрепата си са и родителите на момичетата, които сега са още по-доволни от избора на дъщерите си. Защото, когато се приберат вкъщи, Дияна и Никол по инерция отговарят „Слушам!“.
Никол и Дияна кандидатстват, справят се с всички изпити и тестове и отново имат общо ежедневие, макар и да са приети в различни специалности. Никол учи специалността „Материални средства, придвижване и транспорт“, а Дияна – „Ядрена, химична и биологична защита и екология“. Засега двете момичета усвояват еднакви предмети. Ще бъдат разделени във втори курс, но дотогава се надяват да успеят да се съберат в една специалност. Направили са каквото е нужно, за да може Дияна да се прехвърли в специалността на Никол, но дори и да не се случи, те не съжаляват за избора, който са направили.
„Много е различно. Но ние сами избрахме да заменим бохемския живот с този, който е подчинен на ред и дисциплина. Когато говорихме за бъдещето си, решихме, че искаме да е различно, но да имаме реализация след това. Не искахме просто да учим, за да мине времето, да е лесно, да имаме повече време за дискотеки. Клубовете никой няма да ни ги отнеме. И сега можем да се забавляваме в събота и неделя“, казват двете момичета.
В 5 сутринта започва всеки ден за Дияна и Никол и продължава до 22,30, когато трябва да са в леглата си. „Строяваме се в 5,55 на плаца, имаме физзарядка, след това време за тоалет и да почистим спалното си. В 6,55 се строяваме за закуска и отиваме под строй до столовата. Така ходим и на обяд, и на вечеря. Следва сутрешен развод и занятията ни започват в 8,10. Сега учим онлайн и имаме часове до 13,15 часа. Имаме обеден развод, обяд, време за самоподготовка и след 17 часа малко свободно време до вечерята. След нея пак имаме време за себе си до спускането на националния флаг. И в 22,30 трябва да сме си легнали“, обяснява Дияна.
Двете момичета признават, че вече са свикнали с този режим и нямат проблем с ранното ставане. Но не крият, че в началото точно това им е било най-трудно. Както и изпълнението на заповеди. „Но след третия месец тези навици вече се превръщат в начин на живот. И този режим никак не е неприятен. Преди да наложат ограниченията заради коронавируса, живеехме още по-динамично, имахме полеви занятия, стрелби, тактически упражнения и заспивахме още в 10 вечерта“, допълва Никол.
Бъдещите офицери са категорични, че няма причина, поради която биха се отказали от Националния военен университет и от избора, който са направили. От поне осем месеца и двете не са обували токчета и не са обличали рокли, но се харесват в униформата и се чувстват особено горди, когато са част от почетния караул, с който НВУ участва в различни събития в града.
„Ние още сме едва в първи курс и денят ни е натоварен, защото трябва да научим много неща. Нямаме време за изкуство. На този етап нямам право да си донеса четки, бои, картон, за да рисувам. Дияна няма време да пее. Но нищо, това не ни липсва. А и никой не може да ни отнеме талантите, просто сега сме се отдали на това да работим над себе си, да се подготвим и да свикнем с новия начин на живот“, казва Никол. А Дияна допълва, че вместо да разучава ноти, сега разучава оръжия. „Ох, в началото така ме беше страх от оръжия. Обаче сега с лекота нося автомата. А и започнахме да стреляме с „Макаров“, което се оказа още по-вълнуващо“, усмихва се Дияна. И двете веднага започват да обсъждат автоматите, пистолетите, позицията за стрелба, патроните, отката…
И личи, че и за двете вече е истинско удоволствие да стрелят и да бъдат мъжки момичета.

Свързани статии:

Британското училище е различно Борис и книгите Щутгарт! Търсим ви от Ловеч „НахОДКи“ е голямата журналистическа находка на „Гео Милев“