Баланси

Татяна ДИКОВА

И без човек да е специалист, знае, че наруши ли се балансът между елементите в една конструкция, тя е в риск. МОН публикува за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование у нас. За протокола – такъв документ се разработва както повелява Законът за висше образование и Стратегията за развитието му с хоризонт 2030. 52 акредитирани висши училища предлагат обучение в 52 професионални направления. През тази академична година в тях се обучават 216 370 студенти. Броят на преподавателите на трудов договор е 21 410. Дотук с числата.
По-важни са изводите – в съществуващата профилна и териториална структура на висшето образование се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси. Драстичен е примерът за съотношението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация за всички професионални направления във всички висши училища – 407 616 студенти, почти два пъти повече от реалния им брой. Утвърденият прием в редица приоритетни специалности не се запълва. Да не говорим за дисбаланса в териториалното разпределение на висшите училища – в Северозападния район те са едва две и още четири филиала, в Югозападния – 50. Това си е направо цяла магистрала за миграция на младите хора от единия към другия регион. А после – защо този златен район от Враца до Видин се обезлюдява, а икономиката не върви.
Картата ще се актуализира всяка година. Не е ли твърде кратък периодът за изводи и препоръки. Това ще покаже практиката. Важно е, че вече има такъв документ. Целта му е да се търси балансирано развитие на университетската мрежа, отговаряща на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда. Тогава и регионите, всички без изключение, ще се развиват с еднакви крачки, балансирано.

Свързани статии:

Посоката е вярна Вместо цвете Открий таланта Равен старт