Чешитът с щръкналите коси*

Историята на ХХ век събира в себе си много различни събития. Това е векът на стремглавото развитие на науката и технологиите.
Началото на научните открития поставя Макс Планк, който извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и поставя основата на квантовата механика. Освен Планк други велики физици откриватели през този век са Мария Кюри, Алберт Айнщайн, Ърнест Ръдърфорд, Фредерик Соди, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Карл Мюлер и други. Всеки от тях е направил голямо открие във физиката и е допринесъл да живеем в този технологичен и модерен живот сега. С действията си учените коренно променят възприятията на хората за света.
Моят любим и според мен най-голям гений от всички изброени е Алберт Айнщайн. Много хора го описват като „чешита с щръкналите коси“, а неговите колеги – като „дивия“ учен. Но той е един от най-великите умове, които с откритията си и научните си разработки са променили света.
През септември 1905 г.
в книгата си Zur Elektrodynamik bewegter Körper (на български – „Електродинамика на движещите се тела“) Алберт Айнщайн излага завършената Специална теория на относителността. През същата година физикът създава още две теории – квантовата теория на фотоелектричния ефект и теорията на брауновото движение.
А десет години по-късно, през 1915 – 1916 г., публикува Общата теория на относителността. С тези теории Айнщайн преобръща установените към този момент в науката понятия, като полага основите на релативистичната и квантовата революция. По този начин те отхвърлят старите представи за материята, пространството и времето и поставят началото на научно-техническия прогрес на ХХ век.
Специалната теория на относителността е първата теория на модерната физика на ХХ век, която развива и усъвършенства електродинамиката на движещите се тела. Теорията на Айнщайн принципно се основава на два постулата. Първият е принципът на относителността, според който всички закони на физиката са еднакви в инерциални отправни системи. Другият постулат се нарича светлинен. Според него скоростта на светлината във вакуум е константа (постоянна величина) – тоест има една и съща стойност във всички инерциални отправни системи. Специалната теория на относителността обяснява как пространството и времето са взаимосвързани за обекти, които се движат със скорост, по-малка от скоростта на светлината, като гравитационните ефекти не са свързани. С тази теория се описва самото поведение на обектите в пространството и времето. Теорията остава недостатъчно разбрана за времето си, но подбужда интереса и множество въпроси у хората.
Като продължение на Специалната теория Айнщайн разработва Общата теория на относителността. Тя предсказва и обяснява три явления – аномалното поведение на орбитата на планетата Меркурий, отклонението на светлинните лъчи под действие на гравитационните полета и отместването на спектралните линии на атомите в гравитационното поле към червения край на спектъра. Също така се предполага съществуването на черните дупки като краен етап на еволюцията на масивните звезди. До 1915 г. гравитацията се описва от теорията на Нютон, а с Общата си теория на относителността Айнщайн описва гравитацията като
геометрично свойство на пространството и времето. В Общата теория се използва уравнението на Айнщайн, което свързва време-пространството с материята.
Общата теория на относителността става централна тема в областта
на физиката и астрономията през 1960 г. поради факта, че са открити множество явления в астрономията. Самата теория стимулира множество различни изследвания и ускорява развитието на науката. Теорията на относителността намира широко приложение в GPS навигацията и ядрената енергия.
Специалната и Общата теория на относителността са едни от най-забележителните постижения в науката. Неразбран от колегите си, Айнщайн продължава научните си разработки до края на живота си през 1955 г. Въпреки всичко той остава един от най-великите физици за всички времена и оставя ярки отпечатъци в науката. В списание Time от 31 декември 1999 г. Алберт Айнщайн е обявен за личност на века.