Лесно ли е да се превежда художествена литература?

Георги МИТРИНОВ*

Преводачеството е важна и отговорна работа. Преводачът трябва много добре да познава езика, от който превежда, а също и езика, на който превежда. Това особено важи за художествената литература, която понякога включва диалектен текст или просторечие, и е истинско изкуство да намериш най-правилните думи в превода.
Ако в превода се използва диалектна дума, тя трябва да е с широка употреба, за да може читателят да разбере значението ѝ. Но дали това винаги се спазва? Да се спрем на един пасаж от книгата „Умирай трудно“ на Родърик Торп, издадена от Издателска къща „Галактика“ във Варна през 1991 г.: „В мига, в който се обърна назад, за да подчертае с поглед думите си, пикапът на десетина метра пред тях внезапно удари спирачки, забуксува в лапавицата и масивната му задница щръкна като далдисващ кит“ (с. 5). Прави впечатление съчетанието далдисващ кит, което е с неясно значение за повечето българи. В Речника на чуждите думи в българския език (София, 1982) глаголът далдисвам несв., далдисам св. (по тур. dalmak) диал. се тълкува по следния начин: 1. Гмуркам се, потъвам под вода. 2. Прен. Примирам от силно желание. 3. Дълбая.
След направената справка в речник читателят трябва пак да прочете изречението в книгата и да осмисли неразбираемия израз като ‘гмуркащ се кит’.
Турцизмът далдисвам не е с широка употреба в разговорния български език – особено в значението, в което е употребен в коментирания текст. Това несъмнено затруднява неговото възприемане. В случая не става ясно какво словосъчетание в оригиналния английски текст е преведено с далдисващ кит. Но е видно, че трябва много внимателно да се превежда от чужд език, когато в текста се срещат диалектни думи. Затова работата на преводача е трудна и отговорна.

*Д-р Георги Митринов е доцент в Секцията за история на българския език в Института за български език към БАН.

Свързани статии:

Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август Недей да грешиш форми с недей, недейте! Не Мишо, а бай ти Мишо!