Слаб ръст на разходите за иновации

Слаб ръст от 1002,1 на 1023,8 млн. лв. в разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) отчита Националният статистически институт по предварителни данни през 2020 г. От тях 778,431 млн. лв. се падат на Югозападния район, който включва столицата София. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите от БВП) през миналата година нараства на 0,85% при 0,83% през 2019 г.
Сектор „Предприятия“ е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД – неговият дял е 67,5% от общите разходи за НИРД през 2020 г., или 691,1 млн. лв. при 673,1 млн. лв. година по-рано. Следва сектор „Държавно управление“, чиито научни институти и организации формират 25,7% от общите разходи за НИРД, или 263,6 млн. лв. През 2019-а средствата са 249,4 млн. лв.
В нетърговските организации са съсредоточени 0,7% от всички разходи за НИРД, или 6,9 млн. лв. при 6,3 млн. лв. година по-рано. На този фон от 73,3 млн. лв. на 62,2 млн. лв. падат направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници (6,1%).
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2020 г. най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД – 38,8%. Сектор „Предприятия“ финансира 35,4% от общите разходи за НИРД, а държавният бюджет – 25,3%. Данните са много близки до стойностите през 2019 г.
В структурата на разходите за НИРД по области на науката през 2020 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите в областта на техническите науки – 54,2%, или 554,5 млн. лв. Следват медицинските и здравните науки с дял от 18,3%, или 187 млн. лв., и естествените науки – 16%, или 163,9 млн. лв. Разходите в областта на селскостопанските и ветеринарните науки са 52,253 млн. лв., в хуманитарните науки и изкуствата – 41,465 млн. лв., и в обществените науки – 24,642 млн. лв.
Персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност през 2020 г., е 26 085 души (в еквивалент на пълна заетост), което е намаление с 1,2% в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 46,3%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 691 души, което е с 1,5% по-малко спрямо 2019 г.
Основната част от заетите с НИРД през 2020 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 52,4%, или 13 663 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8210 души (31,5%), в сектор „Висше образование“ – 4059 души (15,6%), и в нетърговски организации – 153 души.