Да оставиш следа след себе си

„Готова съм да давам, без да очаквам нищо в замяна“, казва 31-годишната учителка от Силистра Венеция Стоянова

Днес много от исконните български ценности са забравени,
но не и изгубени, убедена е младата преподавателка

Дея ИВАНОВА

Венеция Стоянова завършва основното си образование в ОУ „Отец Паисий“ в Силистра, а днес пак е в него, но в нова роля – преподавател по целодневна подготовка на учениците от V клас. Заема поста отскоро – едва от началото на учебната година, но е безкрайно щастлива за предоставената ѝ възможност да работи това, което ѝ носи най-голямо удовлетворение. 31-годишната Венеция получава висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „История“. Сега следва магистратура „Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“.
„Вътрешната ми мотивация да избера учителската професия, е желанието да оставя следа след себе си. Искам да бъда част както от успехите, така и от несгодите на децата. Готова съм да давам, без да очаквам нищо в замяна“, започва разказа си младата учителка Венеция Стоянова. Категорична е, че всеки учител трябва да има силна мотивация и желание за работа. Тази професия е призвание, насила няма как да станеш преподавател.
„Учителят трябва да бъде готов да разчупи нормите в преподаването, като използва иновативни методи и похвати“, допълва моята събеседничка. Мотивация, амбиция и желание за личностно развитие – така тя определя тайната на успеха на учителската професия.
Венеция е на мнение, че преподавателят трябва да бъде приятел на децата. Иска ѝ се от нея възпитаниците ѝ да запомнят, че независимо че хората са различни, винаги има нещо, което ги обединява. „Човек трябва да уважава себе си, но също така да бъде добър към всички останали“, споделя тя. В днешно време много от исконните български ценности са забравени, но не и загубени. За нея
най-важният урок, който всеки трябва да научи, е да бъде добър.
Разказва с усмивка за първите си дни в училището. Приета е много добре както от колегите си, така и от ученици и родители. „Чувството след толкова години да прекрачиш отново прага на своето училище, е уникално. Просто нямам думи да обясня колко щастлива ме прави това“, споделя Венеция. Категорична е, че връзката учител – ученик – родител е изключително важна за развитието на децата. Затова са необходими много усилия и ежедневна комуникация. Като учител в целодневната организация, прекарва много време с децата и влиза в ролята на техен класен ръководител. Лично познава родителите на учениците си и работи с тях в екип. Всяка вечер се чуват по телефона и правят всичко в името на учениците.

„В началото много се притеснявах точно от това как ще ме приемат родителите. Мислех си, че младостта ми може да изиграе лоша роля. За щастие, те видяха силната ми мотивация и желание за работа. Нещата се получиха и за кратко време спечелих доверието им“, разказва моята събеседничка.
От няколко седмици часовете в ОУ „Паисий Хилендарски“ се осъществяват от разстояние. Венеция Стоянова признава, че за нея това е голямо предизвикателство. Не се плаши от боравенето с електронните ресурси, а от липсата на живия контакт. „Онлайн обучението има своите плюсове и минуси, но децата преди всичко имат нужда от социални контакти“, обяснява тя. Групата, която води, е съставена от три различни паралелки, затова често ѝ се налага да разрешава дребни конфликти и недоразумения. Иска ѝ се учениците да се научат да работят в екип – да си помагат и заедно да излизат от трудните ситуации.
А всичко това се постига с разговори и постоянство.
Често ѝ се случва някой от учениците ѝ да ревнува, ако обърне повече внимание на друго дете или клас. „Всеки ден им казвам, че ги обичам всичките еднакво. Те са моят първи клас и завинаги ще останат в сърцето ми“, казва учителката. В часовете си е въвела една прекрасна инициатива. Всеки час започва с разказването на интересна история – притча с поука. Така се опитва да разшири мирогледа им, да им покаже различни гледни точки и не на последно място – да ги накара да се замислят. „Винаги отделям време, за да чуя тяхното мнение по всеки въпрос. За мен то наистина е изключително важно“, казва Венеция.

В обучителната подготовка учениците ѝ изпитват най-големи затруднения по математика. Затова и голяма част от усилията на учителката са насочени в тази област. „Любим предмет за всички деца няма. Всеки ученик има различни интереси и наклонности“, казва тя. Като историк по образование, се стреми да създаде у тях интерес към историята. Тя дава много богата обща култура и разширява мирогледа.Учи да се извличат ползите от миналото, като се използват знанията от настоящето. Този ценен урок ще им бъде от полза в живота, независимо по кой професионален път ще решат да поемат.
Венеция Стоянова е благодарна на директорката на ОУ „Отец Паисий“ Галя Илиева за предоставената ѝ възможност да упражнява тази прекрасна професия. Разказва, че още завършвайки образованието си, дълбоко в себе си е знаела, че иска да стане учител. Независимо от това мечтата ѝ не се сбъдва толкова лесно. Преди да започне работа в ОУ „Отец Паисий“, се сблъсква с няколко разочарования. Подава документи и кандидатства за свободни позиции в други училища в града (поради липсата на овакантено място в ОУ „Отец Паисий“). И независимо от доброто си представяне на събеседването среща няколко отказа. Причината е липсата на опит. А опит няма как да имаш, ако току-що си завършил образованието си. Необходимо е някой да повярва в теб и да ти даде шанс. След като се освобождава място в ръководеното от Илиева училище, Венеция веднага подава документи и за щастие, бързо спечелва доверието на директорката и екипа по подбор на кандидатите – Юлия Димитрова, Детелина Терзиева и Гергана Добрева.
„Независимо че имаше много кандидати с опит, те ми гласуваха доверие и видяха у мен потенциала ми и силното ми желание да работя в това прекрасно училище“, разказва моята събеседничка. Спомня си, че когато ѝ се обаждат, че получава работата, не може да повярва, а щастието ѝ няма граници. „Не че не вярвах на възможностите си, а на това, че някой ми даде шанс“, допълва тя. Гневи се на парадокса, че навсякъде търсят млади учители, а когато отидеш на интервю, искат от теб наличието на професионален опит.
През настоящата учебна година новоназначените млади учители в ОУ „Отец Паисий“ са общо трима. Директорката от години работи в тази посока. Иска ѝ се в екипа да се постигне разумен баланс между опитни и млади преподаватели. Целенасочено и упорито работи в тази посока и нещата определено се получават.

В желанието си да оправдае големите очаквания, Венеция Стоянова смело заявява, че не се страхува да излиза от зоната си на комфорт, старае се всеки ден да се развива и да научава нови неща. Стреми се да въвежда иновативни методи и подходи в работата си, като не щади нито време, нито усилия в името на своите ученици. Разбира се, налага ѝ се да задава въпроси и да черпи опит от по-опитните си колеги. Но всичко това е в реда на нещата и нормалния ход на развитието ѝ като учител. За щастие, от първия си ден в училището се радва и на подкрепата на своите колеги. Благодарна е за екипа от професионалисти, с който има честта да работи.
За лична цел си е поставила да мотивира колкото се може повече млади хора да се престрашат да станат учители. Поддържа ежедневна комуникация със свои колеги от цялата страна, като всеки ден обменят успешни педагогически практики и идеи. Иска да изгради положителен образ на учителя в очите на децата и обществото. Преподавателят трябва да бъде модел на подражание. Той трябва да вдъхновява и мотивира с всяка своя дума и постъпка.

„Не искам да омаловажавам труда на опитните си колегите. Изпитвам голям респект към тях. Но дълбоко вярвам, че трябва да се дава път и на младите“, казва Венеция Стоянова. Споделя, че в училището има учители, които са ѝ преподавали, когато самата тя е учила там. Заради голямото си уважение към тях все още ѝ е трудно да мине от „Вие“ на „ти“. И това не е само въпрос на възпитание, но и на огромна признателност за всичко, което са направили за нея. Самите те са сред причините да реши да стане учител, и благодарността за това ще бъде за цял живот.

В ежедневието си често среща неразбиране от приятели и познати за това, че е решила да стане учител. Мотивите за това са, че тази пофесия повече взима, отколкото дава. Често работното време не е нормирано, а 24/7. С всяка година комуникацията с родителите става все по-трудна, а те – все по-взискателни. Освен това новото поколение деца са по-палави и трудно приемат авторитети. Но всичко това е въпрос на гледна точка. За Венеция тази работа е удоволствие, а времето с децата – щастие. „За първи път от толкова години отивам на работа с усмивка и се прибирам с усмивка“, казва тя. Всеки има свои приоритети и цели. 31-годишната учителка е решила да следва своя път, без да се съобразява с чуждото мнение.

Връщайки се назад във времето, споделя, че използва началото на пандемията за размисъл и преосмисляне на фундаменталния въпрос кой съм аз и накъде отивам. Тогава начертава плановете за професионалната си реализация. Решава да запише магистратура и да започне работа като учител независимо от трудностите. „Имах време да помисля. Реших да използвам времето на социална изолация за личностно развитие и бъдещи творчески планове. Във всяка трудност човек трябва да вижда възможност за развитие и смяна на посоката“, завършва разказа си тя.