България поиска 2,7 млрд. лв. по Плана за възстановяване

Антоанета НАЙДЕНОВА

Служебният кабинет изпрати официално първото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. То е на стойност почти 2,7 млрд. лв., които ще се влеят в икономиката на страната и ще я направят по-силна и устойчива. Това заяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Заедно с искането за плащане правителството предостави на службите на Европейската комисия подробни и изчерпателни документи, доказващи изпълнението на 22-та ключови етапи и цели, договорени предварително с Брюксел.
Те обхващат реформи в областта на образованието, индустрията, енергетиката, правосъдието, транспорта, цифровата свързаност, здравеопазването и не на последно място – социалното подпомагане. Комисията следва обстойно да разгледа и оцени тази информация, преди да представи положителната си предварителна оценка на искането за плащане в срок до два месеца.
„Изпълнението на планираните реформи и очакваното първо плащане е ключова стъпка, но е само първата от много. Продължаваме работата по изпълнението на Плана, по ключовите реформи и по стартиране на инвестиционните проекти. Наша цел и отговорност е да изпълним поетите ангажименти. Това ще бъде най-доброто доказателство, че България наистина иска да прави необходимите стъпки към една по-ефективна икономика и към повишаване на потенциала си“, коментира вицепремиерът Пеканов.
Той подчерта, че предстоят ключови и трудни реформи, както и работа по изпълнението на инвестиционните проекти, които да отключат получаването на останалите почти 8,5 милиарда лева по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Правителството ще продължи усилията си по подготовка на необходимите законодателни промени, които да представи в пакет на бъдещото парламентарно мнозинство. „Ще очакваме отговорно и зряло поведение от бъдещите народни представители, от които ще зависи бързото приемане на всички тези важни за страната ни реформи“, добави вицепремиерът по управление на европейските средства.
На заседанието на Министерския съвет бяха приети и нормативни промени по отношение на Координационния съвет за подготовка на България за членство в Еврозоната. Посредством тях беше прецизиран съставът и като член на Съвета беше включен заместник министър-председателят по управление на европейските средства с цел по-ефективно осъществяване практическата подготовка на страната ни за бъдещото членство в Еврозоната.
„За България и за служебния кабинет е основен приоритет да продължат всички процеси, свързани с по-тясна европейска интеграция на страната ни – влизането ни в Шенген, в Еврозоната, в ОИСР. Заложените цели в Националния план за въвеждане на еврото налагат в идните седмици сериозна организационна, координационна и експертна работа, която не бива да търпи спиране или забавяне. Европа и светът се намират в турбулентна среда и за България е важно да не остава извън процесите, в периферията на Европейския съюз, а да се цели да бъде част от ядрото му“, коментира още Атанас Пеканов.