Магията ЦЕРН

Над 800 български педагози по физика, химия, информатика и инженерни дисцип-
лини са преминали обучение в Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН (The European Organization for Nuclear Research), от старта на учителската програма през 2008 г. до октомври, когато на посещение заминава 20-ата група. Това споделя пред „Аз-буки“ координаторът на програмата и директор на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ (НАОП) Свежина Димитрова.

20-ата юбилейна група по програмата в ЦЕРН

Стела Маринова

Тя допълва, че с юбилейната група България се нарежда само след Германия, Италия и Великобритания. Всички останали страни са с доста по-малко учители, които са преминали през обучения в ЦЕРН.
Първата програма има регионален характер, но след това се превръща в национална, разширявайки поетапно обхвата си. „Първоначално можеха да се включат учители по физика в горен курс, а след това програмата се разшири за учители по физика и химия. След натрупване на определен опит и след първата национална конференция „Европа – територия на знанието“ решихме, че можем да направим такава програма и за учители по инженерни дисциплини и информатика, която също върви успешно“, казва Димитрова. Тя уточнява, че България е първата и единствената държава, която прави програми и за инженери, и за ИТ учители.
Целта на едноседмичното обучение е пробуждане и поддържане на интереса на учителите и техните възпитаници към модерната и съвременна наука. Лекциите в ЦЕРН подпомагат творческото разбиране на света, повишава се технологичната култура на педагозите, а чрез тях и на учениците. Учителските програми са важни за ЦЕРН заради мултиплициращия ефект, който имат. „Всеки учител в кариерата си обучава стотици ученици. А веднъж взел от магията, наречена Европейска организация за ядрени изследвания, до края на кариерата си предава тази магия и на своите ученици – казва директорът на НАОП. – Освен това обучителната програма възпитава стремежа за разкриване на неизвестното и усет към откривателството.
Целта е да се мотивират учениците да изучават природни науки, информатика и технически дисциплини
в университетите, да изберат професия на изследователи, на учени, инженери, ИТ специалисти.
Тест да се подготви бъдещото поколение изследователи и учители.“
Обученията се провеждат по Националната програма „Мотивирани учители и квалификация“. Шанс да отидат на място в ЦЕРН, получават само най-добрите педагози. Някои от учителите дори кандидатстват 2 – 3 години, докато успеят да се включат в курса. „Това ги мотивира още повече да работят с учениците си, да постигат резултати и успехи и да представят портфолиото си много по-пълно, за да имат възможност да се класират“, обяснява директорът на НАОП. Тя допълва, че при подаването на документите се попълва изготвена от МОН бланка, справка от училището, в което преподавателят работи, с информация за предмета, който води, какви изяви имат учениците му, какви обучения е преминал, в какви области са интересите му.
Обучението е интензивно. Затова, докато пътуват към Женева, Димитрова съветва да не се опитват да разберат всичко в ЦЕРН, тъй като това ще стане пос-
тепенно. Там трябва да трупат информация, а тя ще се подреди, когато се върнат в училищата си. Педагозите имат теоретични лекции, практически упражнения, много визити. Така, когато видят нещо на място, могат да попитат демонстраторите как работят съоръженията и къде точно се използват в практиката. „Учениците искат да имат повече практически примери къде намират приложения разработките по физика, химия, математика, инженерни дисциплини. Това обучение води до практическата насоченост на всички изучавани предмети. Учителите им показват възможността за реализация в тази сфера. Това е важно, тъй като младите хора са прагматици. Те искат и търсят място, където могат да се реализират“, заявява Димитрова.
След участието си в програмата преподавателите организират най-различни дейности. „Като се върне в България, всеки учител прави презентация през колектива си и учениците за това какво представлява съвременната наука. За възможностите, които дава тя за развитие на учениците. За това, че познаваме само 4,6% от видимата Вселена, а всичко останало може да бъде открито от нашите ученици, които ще изучават тези дисциплини в университетите и след това ще станат учени, изследователи, учители“, споделя Димитрова. Педагозите организират различни изложби за Центъра в Женева и за участието си в програмата. Изработват постери за ЦЕРН, брошури, подготвят се научни театри.
Последните години се изнасят и интердисциплинарни уроци.
Например учители по география, история и физика правят виртуална екскурзия до Женева. Обучавалият се в ЦЕРН преподавател разказва за местата, които посещава. Учителят по география представя по-големите забележителности, а по история говори за историческите места, през които минават, докато се стигне до ЦЕРН. В едно от училищата показват къде намират приложение дейности, които се извършват в Центъра, и къде в практиката и в живота намират място откритията на учените там. Друг педагог подготвя урок с викторина.
„След като колегите се върнат от ЦЕРН, те развихрят своята фантазия, знания и умения. Уроците стават по-нестандартни, с интересни методи и похвати, защото учителите се мотивират да покажат нови и интересни неща на учениците си – обяснява директорът на НАОП. – По този начин се насърчават любознателността и креативността на учениците. Защото за тях обикновените часове, в които един учител застава и води монолог пред дъската, са им скучни. Това е ново поколение. Този тип обучение не може да ги въодушеви и мотивира да учат каквото и да е. Затова и самите учители търсят нестандартни методи на преподаване и обучение. Те виждат, че обучението в ЦЕРН е нестандартно, и всички, които преминат през него, казват, че това е най-смисленото и най-интересното обучение, което са посещавали.“
Организират се и майсторски класове за ЦЕРН, в рамките на които ученици на преминали програмата педагози имат възможността да влязат в ролята на учени и да обработват реални данни от CMS детектора.
Инициативите, с които учителите представят дейността на Центъра, и по-различните уроци, които педагозите водят след посещението в Женева, постигат целта на програмата. „Виждаме реализация на учениците на учители, които са успели да ги мотивират да изучават природни науки, информатика и инженерни науки. Има ученици, които са станали учени и в момента работят в ЦЕРН вследствие на това, което са чули и видели от своите преподаватели“, споделя Димитрова. Тя дава за пример, че само преди няколко месеца в ЦЕРН постъпва младеж, който през 2017-а е бил ученик на преподавател по програмата.
Част от юбилейната група по програмата е Милена Симеонова – учител в Националната професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“, Разград. Тя води часове по математика, физика, информатика, специални предмети. През 2013 г. подготвя документи, но поради семейни проблеми не ги подава. Тази година кандидатства за първи път и в двете направления на програмата и е сред одобрените за обучение на учители по природни науки. „Отдавна мечтаех да посетя ЦЕРН. Исках да отида да го видя, обучението надмина очакванията ми. Имах добри познания, но е друго да видиш всичко на място. В часовете по физика са залегнали много от нещата, пускала съм клипчета от интернет, следя страница на ЦЕРН. Но е друго човек да отиде и види съоръженията със собствените си очи, да ти го обясняват специалисти в областта. Слязохме на 87,9 метра под Земята, видяхме компютрите в изчислителния корпус. Беше много интересно и полезно, удовлетворена съм – разказва Стоянова. – Вече ще разказвам на учениците си по съвсем друг начин и по друг начин ще ги надъхвам. Мисля, че това обучение беше полезно за мен, ще бъде полезно и за децата. Дано да мога да ги заинтригувам. Имаме добри ученици, които се занимават с физика.“
По време на посещението си в Центъра учителите правят множество снимки и клипове, които могат да показват в часовете. Дори са си направили обща папка, за да ги споделят помежду си. Стоянова вече е започнала да показва магията на ЦЕРН на своите ученици. „Децата са любознателни, тийнейджърите вече имат изградени знания и е по-лесно да надграждаш основата, по-лесно привличаш интереса им, особено като им показваш с нагледни материали. За всяка снимка съм обяснявала какво е, за какво служи, пусках им клипчетата – споделя учителката. – Искам да ги приобщя към науката, да се занимават с нея, да знаят, че има хора, които правят нещо голямо.“ Опитът, който е натрупала, ще бъде предаден и на децата от клуба по интереси, който води. Стоянова обмисля да покани и други училища.
През 2023-а Националната професионална техническа гимназия „Ш. Петьофи“ отбелязва своя 60-годишен юбилей. Тогава в рамките на Деня на отворените врати учителката се надява да може да направи и различни опити, с които да заинтригува децата с науката.