МОН подкрепя децата в риск

Омбудсманът проф. д-р Диана Ковачева, зам.-министърът на образованието и науката
д-р Мария Гайдарова, народни представители и експерти обсъждат проблемите на децата в риск

Децата, чиито родители работят в чужбина и нямат пряк контакт с тях, са подложени на рискове. Те включват както обучителни затруднения, така и затруднения в социалното общуване и комуникацията. За тях съществува повишена опасност да отпаднат от образователната система. Ние анализираме тези рискове и се опитваме с конкретни мерки да подкрепим всички деца, така че те наистина да имат равен достъп до качествено образование.“ Това заявява заместник-министърът на образованието и науката д-р Мария Гайдарова на дискусията „Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство“, организирана от Омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева и Програма ROMACT на Европейската комисия и Съвета на Европа.
Министерството на образованието и науката осигурява допълнително часове по български език и литература за децата, за които българският език не е майчин. Продължава и Националната програма за медиатори и социални работници, които допълнително работят и подкрепят децата, които са в уязвими групи или в изолация поради това, че родителите им не са с тях. С тези деца работят и училищни психолози и педагогически съветници. Техният брой расте през последните години и вече е около 2000. „Това е последователна политика за осигуряване на такива специалисти чрез МОН във всяко българско училище“, отбелязва зам.-министър Гайдарова.
Отделно се провеждат и занимания по интереси, които дават възможност децата да развият своите силни страни и чрез музика, изкуства, спорт и други дейности да бъдат приобщени през по-голямата част от деня. „Програмата „Отново заедно“, която първоначално беше насочена към преодоляване на постковид изолацията, се използваше и за деца от социално уязвими групи. Имаме обратна връзка с учители, които казаха, че има деца, които за първи път са видели море“, споделя още зам.-министърът на образованието.
От своя страна, обмудсманът Диана Ковачева отбелязва, че всяко четвърто дете в България е оставено от своите родители, или някъде около 20 – 25% от децата у нас, на практика, са без един или без двамата си родители, които работят в чужбина.
„В ромската общност процентът стига до 40%. Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато казвам, че всяко четвърто дете е вайбър дете
– дете, което контактува със своите родители единствено по вайбър. Цитирам стара статистика, защото истината е, че към днешния ден не знаем колко деца всъщност са жертва на този проблем“, заявява тя.
Омбудсманът отбелязва, че няма актуална статистика и няма кой да проследи колко са децата, а оттам те са оставени извън грижата на държавата. Тя допълва, че проверките, които институцията на омбудс-
мана прави през годините в резултат на постъпващите множество жалби по въпроса, са очертали съществени дефицити в осигуряване грижата за тези деца.
„Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила – с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата. Затова те са рискова група. Те са рискова група, защото са сами“, допълва омбудсманът и изброява редица тревожни прояви, които се наблюдават при такива деца – свръхагресивно поведение за привличане на внимание; социална тревожност; девиантни поведения, емоционална изолация заради самотата и травмата на изоставянето, специални образователни потребности.
Омбудсманът подчертава, че оставянето на деца без родителска грижа е тежко и сериозно нарушение на основните права на човека, което е заплаха и за просперитета на държавата. Според нея държавата ни трябва да има по-специфична грижа и по-специфични практики, тъй като голям брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където масово не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и социалната подкрепа.
„Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните райони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. Не са разработени подходящи инструменти за наблюдение на децата на трудови мигранти и така не се планират мерки и ефективни политики на институционално ниво“, алармира омбудсманът.
Съорганизаторите от прог-
рама ROMACT представят доклад от теренно проучване, проведено в няколко български общини. В него интервюираните лица споделят, че от почти всяко домакинство от тяхното населено място има поне един човек в чужбина. Това са млади хора, в активна трудоспособна възраст, родители на малки и по-големи деца.