Нека помечтаем

Татяна ДИКОВА

България подкрепи новите инициативи на ЕС, отнасящи се до космическата свързаност и управлението на космическия трафик. И настояваме за повече възможности всички страни да участват в търговски и научни проекти от програмите.
Позицията ни съвсем не е безпочвена. Базира се на традиции, които страната ни има в овладяването на Космоса. Само един пример – българската космическа храна е с оригинална технология, разработена още през 70-те години на миналия век. Намесваме се и на световния пазар на малки сателити. За любопитните, той се оценява на 2,8 млрд. долара годишно. Очаква се годишният оборот да стигне 7,1 млрд. долара до 2025 г.
Базираната в Космоса сигурна комуникационна система на ЕС има за цел да отговори на нарастващите и променящи се нужди и ще включва и най-новите квантови комуникационни технологии за сигурно криптиране. Общите разходи се оценяват на
6 милиарда евро. Финансовият принос на Съюза за програмата от 2022 до 2027 г. е в размер на 2,4 милиарда евро.
С други думи, източниците на средства са немалко. Думата има българската наука. Да каже и покаже какво може и в партньорство с малки и средни фирми да се намеси в разпределението на тези средства.
А докато търсим своята ниша в неограничения пазар на услуги и космически продукти, нека се замислим докога страната, която бе сред първите с космическите си програми, все още е в „чакалнята“ на ЕКА, чийто бюджет само за 2021 г. е 6,5 млрд. евро. Пълноправното ни членство ще отвори пътя пред учени и бизнес за разработки в космическата наука, телекомуникациите, микрогравитационните изследвания. А защо не и пред масовото производство на оригиналните ни космически храни. Те впрочем се продават вече в супермаркетите по света. У нас за масово производство и предлагане на пазара можем само да мечтаем.