Още за двойните умалителни в българския език

Николай ПАСКАЛЕВ*

Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два умалителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които особено любопитно е съчетаването на умалително име с прилагателните малък, дребен и ситен. Примерите в интернет (включително в Българския национален корпус) за такива съчетания са многобройни: малка лъжичка, дребно късче, дребно бръмбарче, ситен дъждец, ситен прашец и т.н.
При употребата на дребен и ситен обаче съществуват някои важни семантични ограничения. Назовавайки един предмет дребен, ние го определяме едновременно като по-малък от еднотипните му предмети и по-малък от човека. Затова от семантична гледна точка са неправилни съчетания като дребен блок, дребен кораб и под. Обектът, определен като ситен, пък трябва да отговаря на друго условие – да се състои от множество дребни частици (елементи). Именно затова ситен се съчетава най-често със съществителни като дъжд, сняг, прах и т.н.
Към езиковите средства, с които се изразява двойната умалителност, спадат и съчетанията на умалително име с мини- и микро-. Те са сравнително редки, тъй като умалителните имена по начало са характерни за разговорния стил, а мини- и микро- не принадлежат към него. Все пак отделни примери са регистрирани в корпусите: миникутийка, минирокличка, микровласинки, микротелца и др.
Макар и значително по-рядко, се срещат случаи, в които се съчетават три или повече маркера за умалителност (например носленценце, салонченце, мъничка солничка, ситничък дъждец и т.н.). В български това явление се възприема като преувеличение на умалителността, чрез което се изразява (само)ирония.

*Д-р Николай Паскалев е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.