Това ме смее?!

Ваня МИЧЕВА*

Регистрирана е неправилната употреба на някои непреходни глаголи като преходни, между които усмихва ме вместо кара мe да се усмихвам. Въпреки реакцията на езиковедите това явление е живо и днес, среща се в поезията и в рекламните послания на специалисти по маркетинг:
Сутринта ме усмихва по детски; Ако мога да усмихна поне един човек днес, защо да не го направя?
С такава употреба се открива още един глагол: смее ме вместо кара мe да се смея. В интернет има примери като:

Това ме смее; Григор казва шега на Герасим и Герасим отговаря: – Смееш ме, Григоре.
А в сайта за жаргонни думи bgjargon е изведена дори лексикографска единица смееш ме, която е изтълкувана неправилно.

Глаголите усмихвам се и смея се произхождат от общ корен: -сме-, -сми- с различна коренна гласна, която идва още от индоевропейската праформа. Важното е, че в праславянския облик, както и в други славянски езици те се употребяват с частица се. Така е и в старобългарски – смѣꙗти сѧ, смиꙗти сѧ.
В днешните диалекти се срещат различни варианти на частицата се, но тя присъства неизменно: смеям са (Крумовградско), смям съ (Великотърновско).

В съвременния български книжовен език съществуват и двойки глаголи от същия корен: разсмивам и разсмивам се, засмивам и засмивам се. Вероятно това е една от причините да се употребяват и форми без се за смея се. Разбира се, има значение и стремежът към по-кратък израз на значението ‘кара ме да се смея’ и към нестандартен, привличащ вниманието изказ. Но единствената правилна употреба е: Това ме разсмива или Това ме кара да се смея.

*Д-р Ваня Мичева е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.