Екранните деца – гениални или проблемни

Първата среща с екрана не бива да бъде по-рано от 18-ия месец, а престоят пред него за децата от 18 до 24 месеца да е максимум 30 минути дневно. Според експертите времето, прекарано пред екрана, изгражда виртуална реалност, която е различна от заобикалящата среда. Тази рязка граница може да обърка, разстрои и дори да ядоса детето.

Какво е отражението на продължителния престой пред телевизионния екран, монитора на компютъра или телефона, дискутират медици, психолози и директори на детски градини на кръгла маса на тема „Внимание! Дете пред екрана“. Тя е организирана от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, РУО – Пловдив, и Центъра по детско развитие към Медицинския университет в града. Дебатът се фокусира върху нарушената комуникация между детето и обкръжаващата среда, сходни с разстройствата от аутистичния спектър.

Според специалистите деца между 2 и 5 години не трябва да бъдат оставяни повече от час дневно пред екрана, а за тези от 5 до 12 години – максимум 2 часа на ден. При по-големите експертите съветват родителите да контролират съдържанието, до което тийнейджърите имат достъп.

На въпроса игрите с телефон пречат ли на децата да общуват с другите, отговорът на психолозите от Ресурсния център е, че създадената грешна нагласа и очаквания към истинския свят и околните е спънка за адекватно общуване с реални хора. Те посочват и други негативни последици – затруднено фокусиране, главоболие, умора, болки в очите. Наведеното положение по време на игра с телефон може да доведе до изкривяване на врата, нарушаване на правилната стойка.

Доцентът по психология от Великотърновския университет Манол Манолов определя екрана като третия родител в семейството. Той дава пример с оправдания като: „Ако не му пусна да гледа, не иска да се храни“. Така майките решават ежедневни битови проблеми. Други даже намират повод за гордост от факта, че детето проговаряло на английски след дългото „общуване“ с телефона. Някои пък недоумяват защо хлапето се справя с телефона, а не може да говори.

Отговора дава проф. Иван Иванов – началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“: „Житейският опит засяга развитието на мозъка и определя бъдещите способности за учене, психично здраве и поведение.“

Много семействата не са наясно какво се случва, и дори се гордеят с уменията на такива деца. Те обаче не успяват в ранното си детство да изградят връзка с околните. Това води до редица поведенчески проблеми, дори се случва погрешно да се постави медицинска диагноза. Регионалният център се сблъсква преди години с ученик в начален етап, за когото решават, че става дума за синдром на Аспергер. Налице са характерните проблеми с общуването и нервни кризи. Детето говори на английски, а майката и бащата не владеят езика. Отказва да влезе в контакт на български, със себе си също говори на чуждия език. Осъществява зрителен контакт, няма и речеви затруднения – т.е. не се касае за разстройство от аутистичния спектър.

„След още година-две се натрупаха подобни случаи и вече сме наясно, че говорим не за аутизъм, а за т.нар. дигитални деца. Специалистите наричат това псевдоаутизъм, защото симптоматиката е същата“, обяснява д-р Катя Стоилова – директор на Центъра.

Устройството е използвано като занимавка и детето е потънало в сюжетите в него, защото не е имало естествените стимули от общуване с майката. Екранните деца живеят в свой свят, защото в ранна възраст не са изградили умения да общуват. Според експертите първата стъпка е да се говори с родителите за ограничаване на екранното време, като успоредно с това се търсят форми на взаимодействие с възрастните.