Дигитално изоставане

Само 30% от трудоспособното население на страната притежава основни цифрови умения. И едва 8 на сто от хората имат дигитални умения над средните. Близо 67% от българите използват интернет спрямо над 85 на сто в Европа, при това използвайки много малко от възможностите му. Внедряването на цифрови технологии от малки и средни предприятия достига половината от средното ниво за ЕС. И само 6% от българските предприятия използват големите информационни масиви, 10 на сто – услуги в облак, и едва
3 процента – изкуствен интелект. Данните са обявени на дискусия за дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда.

В същото време, страната ни разполага с едни от най-добрите ИТ специалисти, може да се похвали и с много бърз и качествен интернет. Но за какво се ползва това чудо? Оказва се, основно за да си побъбрим с приятели и роднини, да четем клюки и новини и като цяло – за развлечение. Но не и за работа.
Всичко това се случва на фона на постоянните призиви за повишаване на компютърната грамотност на хората, на многобройните форуми на европейско и национално ниво, посветени на темата за дигиталните умения, въпреки засиленото изучаване на информационни технологии в училищата и стотиците милиони, отделени за обучения на възрастни.

Очевидно е, че е необходимо качествено преосмисляне на системите на образованието и обучението и създаване на култура на учене през целия живот. Защото дигитализацията катализира силно неравенствата – не само в рамките на обществото, но и между държавите. Неравенства, които струват много и се преодоляват трудно.

Свързани статии:

Резултатите не успокояват (Не)видимо у дома Икономика на знанието Бъдеще за всеки