Китове може да имат суперсила срещу рака

Близо до северния край на Аляска, в покрайнините на Северния ледовит океан, черните гренландски китове насочват вниманието на учените към въпроса с дълголетието. Гигантските морски бозайници могат да живеят над 200 години. Тъканни проби от животните разкриват как би могло да се обясни това. Клетките на гренландските китове успяват да поправят увредената ДНК, съобщават учени в bioRxiv.org.
„Тази способност означава, че животните могат да поправят щети, които иначе биха могли да доведат до причиняващи рак генетични проблеми –казва Орсоля Винче, еволюционен еколог от Френския национален център за научни изследвания в Париж. – Учените вече са докладвали за биологични стратегии на други животни за избягване на рак. Но последните изследвания показват, че китовете подхождат към резистентността към рак от съвсем нова перспектива“, отбелязва Винче.
Гренландският кит (Balaena mysticetus) може да нарасне до приблизително 18 метра дължина и е сред най-тежките бозайници на Земята с над 80 тона тегло. В тази маса има огромен брой клетки. И всеки път, когато една клетка се дели, има шанс да възникне опасна мутация. Но по някакъв начин животните с едро тяло са особено устойчиви на рак – загадка, известна като парадокса на Пето.
„Това предполага, че те трябва да имат много по-силна защита срещу рак“, казва Лиза Абеглен, клетъчен биолог от Здравния университет на Юта в Солт Лейк Сити. Нейният екип открива, че слоновете, които живеят почти колкото хората и рядко умират от рак, имат допълнителни копия на гена TP53, блокиращ тумора. Този ген може да помогне на слоновете да се справят с увреждането на ДНК.
А клетките на китовете са едновременно ефикасни и точни при поправянето на двойноверижни разкъсвания в ДНК. Китовете възстановяват счупената ДНК до състояние като ново по-често, отколкото клетки от други бозайници, е установил екипът.