Нарастващите разходи тревожат европейците

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване (82%). Те очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от серията последователни кризи. Това показва най-новото проучване на „Евробарометър“ за Европейския парламент. То е направено между между 12 октомври и 7 ноември в 27-те държави членки на ЕС. Реализирани са 26 443 интервюта по метода проучване лице в лице и с
видео интервюта, използвани допълнително в Чехия и Дания. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Повече от седем на всеки десет респонденти са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории, като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи.
На второ място по честота на споменаване на европейско ниво с 82% е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, с по 81%. Българските респонденти посочват на второ и трето място също заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86% и 85%, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%.
Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на усложняващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато Съюзът демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от националните им правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот. Българските респонденти изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство (21%), а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за ЕС – 32%.
По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от войната на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през тази година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г.
Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки „през повечето време“ или „понякога“. От есента на 2021 г. общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта – от 30% на 39%. В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения „през повечето време“ или „понякога” при плащането на сметки.
„Хората са разбираемо притеснени от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да преживяват с оскъдни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на адекватни мерки: да поставим сметките под контрол, да отблъснем инфлацията и да накараме икономиките си да растат. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества“, заяви председателят на Европейс-
кия парламент Роберта Мецола.
Многобройните геополитически кризи от последните години продължават да поставят гражданите и политиците пред сериозни предизвикателства. При най-високото ниво на инфлация от десетилетия насам гражданите искат Европейският парламент да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване (37%). Общественото здраве продължава да е от значение за много граждани (34%), както и продължаването на действията срещу изменението на климата (31%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%) също е на ключово място сред очакванията на гражданите. Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), общественото здраве (34%), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27%). Действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10% от тях, което представлява близо 20 процентни пункта разлика със средните нива за Европа.
В същото време, настоящите кризи, и особено войната на Русия срещу Украйна, засилват подкрепата на гражданите за Европейския съюз. 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Делът за България по този показател е много по-нисък – 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски нива по този показател (Италия и Румъния с 46%, Словакия – 44%, Гърция – 43%, и Австрия – 42%).
Две трети от европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% – че страната им е спечелила от членството си в Съюза. Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството ни в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в Съюза, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя – съответно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%). В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския съюз. 36% от европейците вярват, че поддържането на мира и укрепването на сигурността са основните предимства на членството в ЕС. Това представлява увеличение от шест процентни пункта от есента на 2021 г.
Европейците също така смятат, че ЕС улеснява по-доброто сът-
рудничество между държавите членки (35%) и допринася за икономическия растеж (30%). За 53% от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че Съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).