Пари срещу качество

Парите, които държавните университети получават въз основа на качеството на предлаганото от тях обучение, са достигнали 61% от средствата за издръжка на обучението. Това става ясно от проект за промени в Постановление 328 на МС от 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.

Цел в Стратегията за развитие на висшето образование (2014 – 2020) бе да се създадат условия за съществено повишаване качеството на обучение в университетите. Сред най-важните мерки бе промяна на финансовия модел с такъв, който стимулира качеството на обучение, и приложимостта му към потребностите на трудовия пазар. Затова бе предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 55% през 2019 г. и да достигне 60 на сто през 2020 г.

„Към настоящия момент мярката е постигната – за 2023 г. средствата за държавните висши училища, определени в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда, достигат относителен дял от 61,4 % към общия размер на средствата за издръжка на обучението“, се казва в оценката за въздействието към проекта.

С предлаганите промени се прецизират елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране на университетите. Продължава се политиката за концентриране на финансирането в професионалните направления и висшите училища, получили по-висока оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда, и за преструктурирането му към професионални направления, за които се очаква бъдещ недостиг от кадри на пазара на труда.

Понастоящем по специална методика се определя коефициент на висше училище по дадено професионално направление, в зависимост от който се разпределя и финансирането за него. Колкото по-висок е коефициентът, толкова повече средства ще получи то за качество. Показателят зависи от няколко други коефициента – за акредитационната оценка, за научните изследвания, за реализацията на трудовия пазар и др.

Промени се предлагат именно при начина, по който се изчислява коефициентът за реализация на пазара на труда, който зависи от нивото на безработицата сред завършилите и приложението на придобитото образование.

Ако безработицата сред завършилите в дадено направление е под 2%, а приложението от дипломата е над 65%, то съответното направление ще има коефициент за реализация на пазара на труда 1,20. Предлага се този коефициент да стане 1,25, което означава, че ще има повече средства за тези направления и висши училища, в които след завършване има по-малка безработица и повече реализирали се младежи на трудовия пазар. Ако в дадено направление безработицата е между 2 и 4%, а приложението на висшето образование – от 45 до 65%, то коефициентът за реализация на пазара на труда вече ще е не 1.06, а 1.11.

От 0.70 на 0.73 се променя този коефициент, ако безработицата в направлението е над 6%, а реализацията – под 30%.

Промените се предлагат заради приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. с оглед на това, че утвърдените в него трансфери за държавните висши училища включват средства за издръжка на обучението, определени в съответствие именно с предложените в проекта промени в методиката за определяне на коефициента на висше училище по професионално направление. Те ще обхванат 140 615 средноприравнен брой студенти и докторанти в държавните висши училища – 126 338 студенти и 3553 докторанти в редовна форма, и 18 357 студенти и 1573 докторанти в задочна форма на обучение.