До всеки новоназначен директор – наставник

Директорите на училища имат нужда от помощ за развитие на компетентностите си в областта на лидерството. Тъй като това се случва спорадично, е необходима по-целенасочена подкрепа, включително и от регионалните управления на образованието под форма на квалификации и менторство. Това коментира зам.-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова на конференцията „Ефективно училищно лидерство за качествено образование“, организирана от „Образование България 2030“.
„Рядко има директор, който отива в дадено училище и знае точно какво да прави. Той може да има съответните ценности и нагласи, но те да не са споделени от колектива. Може да има желание да работи, но да не знае как да направи екип. Или да знае прекрасно нормативната уредба, но да не може да решава конфликти и да комуникира с родителите. Директорите трябва сами да се ориентират, и те го правят, но
това е спорадично и не е държавна политика“ коментира Лазарова. Затова, по думите ѝ, е необходим нов професионален профил на директора. За целта се подготвят промени в Наредба 15 за статута и професионалното развитие на учителите и директорите.

Според Лазарова директорите трябва да са визионери, да умеят да планират, да са отворени към иновациите и да могат да ги прилагат. Да създават нагласи у членовете на педагогическия колектив за промяна и развитие, да имат разбиране към родителите, да са гъвкави, креативни и позитивни. За тази цел е нужен по-сериозен ангажимент от регионалните управления на образованието към квалификацията и кариерното им развитие.

„Особено новоназначените директори имат нужда от подкрепа от други директори, ментори, които са обучени и имат желание да ги подкрепят в работата им. Нека това бъде регламентирано, нека да е държавна политика и институциите да имат по-голям ангажимент към кариерното развитие на директорите“, посочва Лазарова.

Подобна препоръка – за създаване на национална програма за наставници, се съдържа в доклада на „Образование България 2030“, представен на конференцията. От неправителствената организация посочват, че липсва дефиниция на лидерските компетентности, които трябва да притежава един директор. Налице е недостатъчен фокус върху лидерството в квалификацията на директорите. Освен това законът не уточнява специфични изисквания за повишаване квалификацията на училищните началници, което не отчита техните специфични нужди и роля.

Затова според тях ще е много полезно, ако всяка година с помощта на регионалните управления на образованието се избират подходящи директори от всяка област на страната, включително и пенсионирани, които да участват като ментори на новоназначени директори по нова национална програма. Сред препоръките са те да подписват договор и да бъдат предварително обучени
относно ролята им как да бъдат ефективни наставници, като следва да работят с до две училища в рамките на две учебни години.

„Има и предложение, което МОН обсъжда – до всеки новоназначен директор задължително да има и наставник за период от една година, който също трябва да получи обучение“, посочва и Деян Янев – един от съветниците на просветния министър. Той е директор на Езиковата гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково. Янев обяви, че се обмислят промени в начина, по който се провеждат квалификациите за учители и директори.

„Директорите не получават обратна връзка от обучаващата организация дали са развили нужните компетентности в областта на лидерството, нито е ясно дали ги прилагат и довели ли са те до някакъв резултат. Обсъжда се идея квалификационните кредити да се обвържат с оценката на ефекта от дадено обучение“, заяви той.

Зам.-министър Лазарова посочва, че вижданията на Министерството не се разминават много с доклада на организацията. Тя акцентира и върху подбора на директорите, който следва да се осъществява по нов начин. Припомни, че в момента тече обществено обсъждане на промените в наредбата за директорските конкурси. Те бяха предложени от МОН, след като Върховният административен съд отмени част от текстовете ѝ, и по-точно разпоредбата, че в комисиите за избор на директори не трябва да има представител на МОН. Заради това Министерството предложи освен представител на общината и на обществения съвет в комисиите да има трима представители на РУО. Според Лазарова трябва да има и равнопоставеност между писмената и устната част в конкурсите.

От „Образование България 2030“ препоръчват основният акцент в конкурсите да бъде върху мотивацията и личните качества на кандидатите. В комисиите да участва и представител на педагогическия колектив. Да се въведе стандартизиран тест за оценка на компетентностите на бъдещите директори. Да има фокус върху прилагането на нормативната уредба, а не само познаването ѝ, както и да има онлайн излъчване на интервютата и защита на концепцията на живо.