МОН иска 10% ръст на заплатите в университетите за догодина

Емилия СПАСОВА

Министерството на образованието ще поиска 43 млн. лв. допълнително в бюджета за висше образование за 2024 г., за да се гарантира 10% увеличение на възнагражденията на академичния състав. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на редовното месечно изслушване в ресорната парламентарна комисия.

По думите му все още няма потвърждение от Финансовото министерство за бюджета за догодина, но МОН ще поиска увеличение с 25 млн. лв. на средствата за издръжка на обучението във висшите училища в зависимост от комплексната оценка за качество на обучението, за да може повече средства да отидат за по-добрите университети. За БАН пък ще бъдат поискани
26 млн. лв. повече. Относно средствата за научни изследвания, които се планират в централния бюджет, проф. Цоков заяви, че МОН ще следи при тях да няма намаление.

Запитан за възможностите за гъвкави учебни методи в българското училище, министърът посочи, че от няколко месеца МОН работи в тази насока, както и по отношение на промяна на учебните програми и оценяването.
Предстои изпълнението на проект по ОП „Образование“, свързан с въвеждане на компетентностния модел в българското училище, посочи още проф. Цоков. Той ще започне след Нова година, заложени са различни дейности, свързани с по-голяма интерактивност и взаимодействие между учениците.

Комисията обсъди и подкрепи на първо четене и предложението на група народни представители за обвързване на заплатите във висшите училища със средната за страната.

Измененията предвиждат минималната заплата за длъжност „асистент“ да не бъде по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца, а средната заплата на преподавателите в държавните висши училища – не по-ниска от 170% от средната за страната. За стипендиите на докторантите предложението е техният размер да е не по-нисък от 125% от минималната заплата за страната. Сред предложенията между първо и второ четене обаче ще е заплатите на докторантите да са не 125%, а 150% от минималната заплата за страната.
Депутатите настояват още в Закона за висше образование изрично да се запише, че средствата от държавния бюджет за висше образование се планират всяка година в размер не по-нисък като сума и размер от БВП спрямо заложеното в бюджета за предходната година.
От МОН, като цяло, подкрепиха предложенията, като представиха и някои допълнения. Според Министерството трябва да се определи обхватът на преподавателския състав и какво точно се има предвид под преподавател – дали става дума за членовете на академичния състав, каквито са асистентите, главните асистенти, доцентите и професорите, или към тях ще се включат и преподавателите, които са извън академичния състав и могат да водят определени дисциплини като спорт и др. Да се обмисли за какъв период ще се изчислява средната работна заплата за страната, за да няма разминавания с МФ, както и да се помисли дали заплатите във висшите училища да не се обвържат с минималната заплата за страната, която се актуализира на определени периоди.

Тъй като много депутати изразиха съмнения за финансовото обезпечаване на приетите законови промени, председателят на Комисията Красимир Вълчев се ангажира да създаде работна група, която да обсъди именно финансовия въпрос.