Нараства делът на наднационалната идентичност на българските граждани, но националната остава водеща. Съвременната идентичност на хората у нас е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като 30,8% от анкетираните възприемат себе си като „гражданин на ЕС“. Това показват оповестените резултати от национално представително изследване, проведено от учени от БАН в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проучването е проведено през 2021 – 2022 г. от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и от Института по философия и социология при БАН.
С дял от 84,7% водещо място заема националната идентичност, но се променят нейните идентификационни координати. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език.
В отговор на въпроса „Какво формира у вас чувство за принадлежност към българската нация“ 67,5% отговарят, че това е българският език, 65,2% – националните културни традиции и обичаи, 59,2% – историческото минало и колективната памет, 29,7% – православната религия, 27,9% – държавните символи (знаме, герб, химн), и едва 8,4% – държавните институции и правов ред. „Нямам чувство за принадлежност към българската нация“ посочват 1,4% от анкетираните.
В същото време, идентификацията с определена национална държава – в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се превръщат в един от индикаторите с най-ниска значимост за формиране на съзнание за национална идентичност, което свидетелства за променящата се на настоящия етап роля на държавността като конституираща идентичност, посочват учените.
Изследователите споделят, че прави впечатление появата на специфичен индикатор за национална идентичност – „това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава – член на ЕС“. Това отразява интересен феномен – формиращата се европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност.
„Формирането на представа за собствената идентичност – индивидуална и групова, и за идентичността на другите, различните от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на съвременните международни и междудържавни отношения и в много случаи определя характера на тези взаимоотношения – на мир или конфликти и война – коментира доц. д-р Албена Накова, член на екипа на научния проект. – Всичко това определя изключителната актуалност на темата за идентичността в съвременния свят на глобални социални промени и поликризи, които все по-често поставят под въпрос векове градени и утвърждавани идентичности и налага необходимостта от изучаване на нейните съвременни измерения и специфики.“
Изследването показва също така, че започналите процеси на формиране на европейска идентичност у българските граждани се основават, на първо място, на осъзнаване на практическата страна и ползата от членството в ЕС като възможност за свободно придвижване, достъп до европейско образование и до европейско финансиране. Това са все неща, които пряко засягат голяма част от хората, особено по-младите и тези, които активно пътуват или работят в други европейски страни и от които те максимално се възползват.
Своята европейска идентичност българските граждани обосновават, от една страна, с общото географско положение, културно наследство и историческо минало, които определят културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската идентичност. От друга – със споделянето на общи с европейските народи ценности, политика, законодателство и икономическо развитие, които изразяват политико-икономическия аспект на европейската идентичност.
Представите за Европейския съюз се асоциират, на първо място, със свободата на придвижване – 50,2%, общите граждански права – 34%, общите демократични ценности – 28,3%, достъпа до европейско образование – 22%, достъпа до европейско финансиране – 15,8%, защитата от дискриминация – 11,3%, общото законодателство – 10,7%, общата политика – 8,9%, общото културно наследство – 7,2%, общите европейски институции – 7,2%, и общите символи (флаг, химн) – 3,1%.
Повод за гордост като гражданин на Република България за анкетираните в най-голяма степен е българската национална история, посочена от 60,1% от анкетираните. С българските национални традиции и обичаи се гордеят 44,7%, с българската национална култура и изкуство – 44,4%, с това, че могат да пътуват и да работят по света като гражданин на държава – член на ЕС – 17,4%, с българския национален спорт – 16,7%, с българската национална наука – 16,7%,
с традициите и обичаите на своята етническа общност – 7,8%. Отговор „с нищо не се гордея“ посочват 5,7%, а историческото минало на своята етническа общност – 3,9%.
Като свързани с населено място, в което живеят, учат или работят, се определят 52,5% от анкетираните, свързани с приятелския кръг – 39,2%, с професионалната си общност – 15,3%, с религиозната си общност – 13,7%, с региона на Балканите – 13,6%, с етническа общност – 13,4%. Граждани на света се чувстват 20,6% от анкетираните.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg