Учене чрез игра

Употребата на информационни технологии в час превръща ученето в забавен процес“, казва учителката от Начално училище „Захари Стоянов“ в Любимец Христина Христова. Тя работи в първото иновативно школо в града и преподава на учениците в новата паралелка „ИТ български език“. Учениците ѝ са изцяло от социално уязвимите групи и повечето изпитват затруднения с усвояването на българския език. В много от семействата се говори на майчин език, което затруднява работата в час. Затова ръководството на школото в лицето на директорката му Дочка Кючукова намира начин това да се преодолее чрез внедряването на технологиите в час. От настоящата учебна 2023/2024 г.

НУ „Захари Стоянов“ е със статут на иновативно училище на Министерството на образованието и науката, а нововъведението, което се прилага, е откриването на две паралелки – ИТ с програмиране и ИТ с български език. В първата започват с блоковото програмиране в I и II клас, като използват роботи и команди в Scratch. След това в III и IV клас преминават към проектно базирано обучение и използването на лего конструктори. В другата паралелка използват технологиите като средство за изучаване на български език.

„Радвам се, че станахме иновативно училище. Без интерактивни ресурси трудно можеш да задържиш вниманието на учениците си. Нужно е да прилагаш постоянно нови методи и похвати
в работата си.

Учениците с лекота усвояват дигиталните умения

А информационните технологии предоставят необятни възможности за това. Вярвам, че с нещата, които правим, учениците ни ще показват по-високи образователни резултати и ще повишат критичното си мислене и творчество“, казва младата учителка. Категорична е, че няма ученик, на когото не можеш да привлечеш вниманието посредством интерактивна игра например. В часовете на Христова децата работят предимно с образователните платформи classbuddy и wordwall. Така децата по интересен и забавен начин научават нови неща всеки ден.

Самата тя е завършила Тракийския университет в Стара Загора. Веднага след като се дипломира през 2015 г. започва работа като възпитател в Началното училище „Захари Стоянов“ в Любимец. Не след дълго става и начален учител. През изминалата учебна година изпраща учениците си, с които започва да работи още в I клас, и сега отново е класен ръководител на нов випуск първокласници.

„В началото обръщам голямо внимание за запознаването на децата с новия материал. Стремя се да разберат материала още в час, а информационните технологии използвам за затвърждаване на знанията, или по друг начин казано – упражнения върху наученото“, обяснява Христова. Разказва, че с учениците от социално уязвимите групи се работи малко по-трудно. Причината е, че не е лесно да задържиш за дълго време вниманието им. Но таблетите и интерактивната дъска успяват да се справят с тази нелека задача.
„С празна бяла дъска е доста по-трудно“, смее се тя.

Учителката разказва, че в практиката си не е ставала свидетел на дете, което е изпитвало големи затруднения с усвояването на дигитални умения. „Днес като че ли се раждат с телефон в ръка“, казва Христова. По-често учениците ѝ срещат затруднения с употребата на български език и адаптацията към живота в училище.

„В първите им дни при нас за децата е трудно да разберат, че тук има правила и норми на поведение, които трябва да се спазват. Освен това тук не се говори на майчин език, а само на български“, разказва Христова. Но всичко това в рамките на по-малко от една учебна година се преодолява и забравя. А
тайната за това безспорно се крие в подхода на учителя и в начина, по който успява да стигне до всеки ученик.
Истината е, че всяко дете е различно – някои по-бързо учат, а други по-бавно. Затова учителката обръща индивидуално внимание на всеки поотделно. Много добре знае кои са силните и кои са слабите им страни.

„Понякога е нужно да повтарям едно и също нещо по много пъти, но го правя толкова, колкото е необходимо. Важното е всички да го разберат и запомнят“, казва моята събеседничка. Признава, че технологиите много ѝ помагат. Благодарение на тях децата влизат в час с усмивка и голямо желание. „Така и по-лесно усвояват българския език. Ако искат да участват в играта, те трябва да знаят езика, за да могат да прочетат въпроса и по-бързо да отговорят“, обяснява тя.

Информационните технологии успешно могат да се приложат и в началното ограмотяване. Оказва се, че за малките ученици е много интересно да се научат да пишат елементите на буквите на дисплея на таблета. Веднага след като усвоят как се пише дадена буквичката в тетрадката, сами проявяват желание да се опитат да я изпишат и на таблета. „Така чрез игра затвърждават наученото“, споделя началната учителка.

От миналата учебна година в училището има назначен образователен медиатор. Той изключително много помага децата да посещават редовно часовете. Разказва, че преди това учителите сами са посещавали домовете на учениците си, когато някое от тях натрупа голям брой неизвинени отсъствия. Случвало се е родителите да мислят, че детето им е в училище, а то да отсъства. Сега нямат този проблем, но въпреки това трудно приобщават майките и бащите на учениците си към живота в училище.
„Комуникацията с родителите понякога е много сложна. Много от тях нямат телефон или по-точно карта с мобилен номер“, споделя моята събеседничка. Обикновено поддържа връзка с тях чрез посещение на място в дома им в махалата или чрез социалните мрежи. „Не знам как нямат телефонен номер, но намират начин да се свържат с интернет и да са на линия във Фейсбук“, допълва тя. За да ги приобщят към училищния живот, ги канят на празници и концерти в училището. Редовно организират тематични работилници, в които учениците заедно със своите родители изработват мартеници, боядисват яйца за Великден или правят коледна украса или сурвачки за Нова година. „За да успее детето, то трябва да разчита на подкрепата на семейството и на училището. Тези две неща са свързани. Ролята на родителя в училищния живот не трябва да бъде пасивна, като само го води и взима от училище, а активна – трябва да знае какво правим в класната стая, и да иска да бъде част от магията, която се случва в училище“, обяснява учителката.

Когато имаш желание и обичаш работата си, винаги намираш начин. А за Христина Христова учителската професия е сбъдната мечта. Нито за миг не си помисля, че може да работи нещо друго. „Няма как да си представя и ден, в който няма да съм с децата. Те ме даряват с безпрекословна любов.
А има ли нещо по-искрено от детската неподправена любов“, пита реторично тя.
Но освен да дава, учителската професия и много взима. Първото, безспорно е време. „Някои хора си мислят, че ние, учителите, отиваме на работа в 8 часа, връщаме се у дома в 13:00 и си почиваме. Не е така. Когато се върнеш вкъщи, продължаваш да работиш. Винаги! Случвало ми се е и по цяла нощ да работя, за да мога на другия ден да съм подготвена и да дам на децата всичко, което заслужават“, разказва учителката. За нея това не е професия, а призвание.

„При нас не може да се разсъждава, че работата ни е ден да мине, друг да дойде. Ако днес изпуснеш нещо, утре няма как да го запълниш“, допълва тя. Ролята на началния учител е много голяма. Той полага основите, а когато основите не са здрави, след това трудно можеш да изградиш нещо върху тях. „Ако искаш да видиш резултат, трябва да се отдадеш изцяло“, казва Христова. Лично нея най-много я мотивира и прави щастлива напредъкът на учениците ѝ. Много добре знае, че хубавите неща стават бавно, но също така има голямо желание и търпение да изчака те да се случат. Разказва, че се опитва да бъде строга, но справедлива. Учениците го усещат и затова ѝ вярват. А когато всичко това е налице, определено се повишава мотивацията им за учене.

Освен образователен напредък Христова си е поставила за цел да направи учениците си преди всичко добри хора със здрави нравствени устои, които да им помагат в живота. Иска да изгради от всеки от тях отделна и завършена личност. Още в началото на учебния процес се опитва да ги провокира да четат, да мечтаят, да развиват въображението си и да се научат да отстояват мнението си.
В педагогическата си практика често става свидетел на прогреса на своите ученици. Спомня си момиченце от предния си випуск, което, постъпвайки в първи клас, дори се е затруднявало да разбере къде се пишат буквите и цифрите.

„В началото все едно не виждаше редовете, трудно запомняше новата информация. Но с допълнителна подкрепа от моя страна и голямо старание от нейна нещата се получиха.
В края на IV тя бе сред най-добрите ученици“, спомня си Христова. Гордее се, че след завършване на училището, децата, на които е преподавала, продължават обучението си с желание. Това е гаранция, че е успяла да им покаже колко е важно да имаш образование, и колко много врати ти отварят знанията. Учителката никога не прекъсва връзката с бившите си ученици.
„Всички те са добре дошли в класната ми стая. И често се връщат в нея. Все пак началният учител в повечето случаи се превръща във втора майка за децата. А има ли майка, която забравя или пък няма време за децата си“, завършва с усмивка тя.