Въпроса ще го погледна, но няма да го отговоря сега

Михаела МОСКОВА*

Въпроса ще го погледна, но няма да го отговоря сега.

Тази реплика е цитат от дигитално публично събитие, в рамките на което участниците имат възможност да задават въпросите си единствено в писмена форма чрез създадената за тази цел платформена функционалност.

Какво не е наред в изказването?

В българския език глаголът отговоря е непреходен. Това означава, че действието, изразено с глагола, не може да преминава пряко върху обектите, които засяга. Това се вижда ясно, ако трансформираме изречението:

Ще отговоря на въпроса след лекцията.

В примера от заглавието имаме сложно съчинено изречение, съставено от две прости изречения с глаголни сказуеми – погледна и отговоря. Те обаче се различават по възможностите си да приемат пряко допълнение (погледна е преходен, а отговоря е непреходен глагол). Затова, независимо че и в двата случая действието е насочено към един и същи обект – въпроса, то се реализира по различен начин (пряко и непряко). В първото просто изречение краткото лично местоимение за винителен падеж го е удвоило допълнението (в цитираното изречение въпроса е пряко допълнение в изречението, а не подлог, независимо че е в начална позиция), но във второто изречение авторът е използвал същото местоимение неправилно, вероятно по аналогия. За да заместим групата на непрякото допълнение (на въпроса), би трябвало да употребим краткото лично местоимение за дателен падеж му.

И така правилно би било да се каже: Въпроса ще го погледна, но няма да му отговоря сега.

*Д-р Михаела Москова е главен асистент Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.