Научната общност очаква новите Нобелови лауреати

С обявяването в шведската столица Стокхолм на наградата за физиология или медицина на 7 октомври започва Нобеловата седмица за 2024 г.

Ден по-късно ще бъде ясен и носителят на наградата за физика, а на 9 октомври – и отличените в областта на химията. На 10 октомври ще научим името на лауреата в областта на литературата, а на следващия ден ще бъде обявен Нобелът за мир. На 14 октомври ще бъде съобщено името и на лауреата за икономика.

Отличието във всяка от категориите може да бъде присъдено най-много на трима изследователи.

Наградата се състои от златен медал, диплом и парична премия, която тази година е 11 милиона шведски крони (малко над 970 000 евро) и се поделя между отличените.

Церемониите по връчването на отличията се провеждат по традиция през декември в Стокхолм и Осло.

Между 1901 и 2022 г. наградите са присъдени 621 пъти. Като се вземат предвид някои лауреати, които са награждавани повече от веднъж, в момента в списъка има 965 индивидуални лауреати и 27 отличени организации.

Най-младият носител на Наградата е 17-годишната правозащитничка от Пакистан Малала Юсафзай,

която получи наградата за мир през 2014 г. Най-възрастният носител е американският учен Джон Гуденау, който получи наградата по химия през 2019 г. на 97 години (почина през 2023 г.). Най-възрастният жив носител на наградата е японско-американският климатолог Сюкуро Манаби (1931), лауреат на Нобел за физика за 2021 г. Общо 65 жени за носители на наградата досега.

Най-много награди – 117, са връчени в областта на физиката, следвани от тези за литература – 116, химия – 115, медицина – 114, мир – 104, и икономика – 55.

Най-многобройни са лауреатите по медицина – 227.

Само двама по-малко са получилите приза за физика, 194 са нобелистите за химия, 120 – за литературата, 111 – за мир, и 93 – за икономика. В областта на литературата са най-многобройните отличия, присъдени само на един творец – общо 112 пъти. Най-често наградата е поделяна между двама лауреати в областта на медицината – в 35 случая, във физиката – 32, и за мир – 31. По трима отличени в една област има общо 39 пъти в медицината и 38 във физиката, 27 – в химията, 9 – в икономиката, три пъти за мир и нито веднъж за литература.

Преди година Нобеловата награда за физиология или медицина спечелиха унгарката Каталин Карико и американецът Дрю Уайсман за откритията си, свързани с модификации на нуклеотидни бази, които позволяват разработването на иРНК ваксини срещу COVID-19.

Приза за физика получиха американецът от френски произход Пиер Агостини, унгарско-австрийският учен Ференц Краус и французойката Ан Л’Юийе за своите експерименти, които дават на човечеството нови инструменти за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Те демонстрират начин за създаване на изключително кратки импулси светлина, които могат да се използват за измерване на бързите процеси, при които електроните се движат или променят енергията си.

Американските учени Мунги Бавенди и Люис Брус и работещият в САЩ руснак Алексей Екимов получиха Нобеловата награда за химия за откриването и синтеза на квантовите точки.

Норвежецът Юн Фосе стана носител на Нобелова награда за литература за „неговите новаторски пиеси и проза, които дават глас на неизразимото“. Стилът му е познат като „минимализъм на Фосе“. Повтарящи се теми в творчеството му са колебанието и моралният избор.

Наргес Мохамади – една от водещите ирански правозащитнички, която се бори за повече права на жените в родината си и за премахване на смъртното наказание, стана носител на Нобеловата награда за мир. Мохамади е зам.-ръководител на „Центъра на защитници на правата на човека“ – неправителствена организация, ръководена от иранската юристка, правозащитничка и носителка на Нобеловата награда за мир за 2003 г. Ширин Ебади.

Тя все още излежава няколко присъди в затвор в Техеран.

Нобелът за икономически науки, която не е една от първоначалните награди за наука, литература и мир, създадени по волята на изобретателя на динамита и известен шведски бизнесмен Алфред Нобел, е учредена през 1968 г. от Шведската банка –най-старата централна банка в света (1668 г.), в деня на нейната 300-годишнина. Преди година неин носител стана американският икономически историк, икономист по труда и професор в „Харвард“ Клаудия Голдин.