Образованието е най-важната обществена дейност и е от решаващо значение за националната сигурност. Около това се обединиха експерти от различни организации по време на форума „Образование и умения – неизползван потенциал за икономически растеж“, организирано от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).
На него бяха представени резултатите от изследване на Института по пазарна икономика. Като най-тежки проблеми се очертават демографската криза и липсата на добре подготвени специалисти.
Данните сочат, че през следващите 25 години населението от 20 до 69 години ще се свие с 800 хил. души
и ръстът на средната добавена стойност на зает в индустрията не може да продължи дългосрочно без развитие на човешкия капитал.
А за това са необходими спешни мерки и политики в образованието, които, на първо място, да решат проблема с функционалната грамотност на учениците. Нужни са целеносочени мерки към най-слабите ученици и училища. Когато една банка има проблем, тя се поставя под специален надзор. Добре е тази практика да се прилага и към закъсали училища, коментират от ИПИ.
Друг акцент трябва да е повишаване на интереса към математиката и точните науки, което поставя пречки пред дигитализацията.
В областта на професионалното образование се нужни мерки за синхронизиране с търсенето на пазара на труда. Посочва се, че в момента в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда системата на професионалното образование подготвя малко – под 0,3%, или никакви кадри. Необходим е и ръст на обучаващите се в дуална форма в средното професионално образование.
От ИПИ подчертават, че редица изследвания, доказват, че увеличаването на средните резултати в PISA с около 50 точки е свързано с увеличаване на икономическия растеж с 1 процентен пункт. А преминаване от най-ниския към следващия квинтил според измерената грамотност в International Adult Literacy Survey увеличава продуктивността и дохода с 10 до 20%. Задържането на потенциално напускащите училище с допълнителна година пък е свързана с 0,7% по-висок годишен растеж на БВП. Страните с по-високи средни резултати по математика имат и значително по-висок дял на високотехноличните отрасли в експорта си.
Симулация на ИПИ показва, че БВП на България към 2100 г. би бил по-висок съответно с 30%, 44%, 4% и 7%, ако успешно се реализират съответно някоко цели – 25 точки по-висок среден резултат в PISA, намаляване дела на учениците със слаби резултати до 15%, задържане на на потенциално напускащите училище с допълнителна година и повишаване на дела на учениците с високи постижения по математика и науки до 15%.
В същото време се отбелязват и положителни тенденции
– например професионалното образование завива към ИТ специалности, като информатиката заема все по-важно място в неговата структура и сред водещите специалности са тези на икономистите информатици, организаторите на приложения, приложните и системите програмисти.
В обсъждането участваха и служебните заместник-министри на образованието Таня Михайлова и Наталия Митева.
Таня Михайлова призова да се променят нагласите на обществото към математиката и да се развенчае митът, че тя е сложна. На нея трябва да се гледа като на важен инструмент, като начин на мислене. Много важна за по-добри резултати на изследвания като PISА е и мотивацията на учениците. Това според нея задача на обществото е да полага усилия за повишаване на мотивацията у младите хора.
Според зам.-министър Наталия Митева, за да има по-успешна образователна система, трябва да се повдигне средното ниво в училищата.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg