История за кокичета в сливенската ДГ „Еделвайс“

Дори децата в яслата се включват с голям интерес и желание в „Утринната история“ Автор ДГ „Еделвйс“ – Сливен

От тази учебна година Министерството на образованието и науката започва да прилага пилотно педагогическата практика „Утринна история“ в София, Велико Търново, Пазарджик, Сливен и Плевен. Инициативата е насочена към децата от яслените групи и има за цел да спомогне за познавателното и социално-емоционалното им развитие през най-важните ранни години от живота им. „Утринна история“ успешно надгражда вече прилаганата над четири години в повече от 50 детски години в страната педагогическа практика „Утринна приказка“.

„Независимо че децата в яслата са все още малки, те се включват с голям интерес и желание в „Утринна история“ и я възприемат съвсем естествено“, разказва за „Аз-буки“ директорката на ДГ „Еделвайс“ в Сливен Янка Мандева.

В яслената група при тях има записани 23 деца. Понякога по време на провеждането на пилотната за МОН педагогическа практика се включват и родителите. Те играят и общуват с децата, като им помагат да се адаптират и социализират. Това обикновено се случва посредством различни игри и съвместни дейности.

„Всичко това помага родителите да се чувстват спокойни и удовлетворени, а децата – по-добре и по-комфортно в яслата“, обяснява Мандева.

Всяка сутрин „Утринна история“ започва по един и същи начин – с ритуал. Чувайки звънче, всички деца се събират на обособено място и знаят, че ще чуят нова история. Една от темите, които наскоро разглеждат в ДГ „Еделвайс“, е „Растения. Кокиче“. Самата история е: „Една луковичка мечтаеше да се превърне в красиво цвете. И благодарение на топлите лъчи слънцето и водните капки на дъжда тя се преобрази в красиво бяло цвете“ .

Темата е онагледена с макет, който децата разглеждат, докато слушат утринната история. Текстът е кратък и ясен. Историята е разказана по начин, който позволява на децата да я разберат.

„Всеки ден се разказва различна история. Децата получават новата информация по лесен и достъпен начин. Всичко е съобразено с техните познания и възможности, спрямо спецификата на възрастта им“, посочва директорката.

След това децата отиват в тематичните центрове –образователни пространства, специално подредени от медицинските сестри за конкретната тема. Там малчуганите играят различни игри или извършват различни дейности – апликират, рисуват и много други.

„Едни деца апликираха градинки с кокичета, а други чрез подвижна игра, преодоляваха „препятствия“ – стъпваха по „камъчета“, „минаваха под мост“, „беряха кокичета“ и правеха букет за мама“, разказва Янка Мандева. Накрая – под звуците на музиката пеят, танцуват и се забавляват.

В детската градина има около десет различни центъра,

които се променят всеки ден така, че спомагат децата да се развиват социално, емоционално, познавателно и физически.

„Тези центрове се създават в зависимост от темата на утринната история“, казва Мандева. Темите са разделени спрямо четирите сезона на годината – пролет, лято, есен и зима. Обикновено са свързани с природните явления, растенията и животните.

„Това е начин да се обогатят познанията им по достъпен и интересен начин“, казва директорката. На мнение е, че историите са интересни и забавни, защото винаги включват елементи от груповите дейности.

„Всичко се свързва с групови дейности, игри и динамиката на групата“, обяснява тя.

Подготовката за една утринна история изисква време и добро планиране на тематичните пространства, т.нар. центрове за спорт, изкуство и т.н.

Мандева посочва, че ако екипът е вдъхновен и подготвен, педагогическата практика върви с лекота и крайният резултат е повече от добър.

А относно първите коментари и реакции на родителите споделя:

„Родителите са положително настроени към идеята. Разказахме им философията на „Утринна история“ на родителска среща и те я приеха много добре. Разбират значението на педагогическата практика и са готови да помогнат. През зимния период, когато някои деца боледуват или са под карантина, активното им участие не е толкова голямо, но все пак има родители, които с радост се включват винаги, когато могат“.

Най-важното е, че родителите виждат как децата им се социализират в групата, как се адаптират в новата среда. За тях е интересно да посещават детската ясла и да бъдат активен партньор в образователно-възпитателния процес.

„Четенето на приказки и разказването на истории е важно за развитието на децата, но е необходимо да бъде адаптирано към тяхната възраст и потребности“, завършва Янка Мандева.