Мъжете и жените са с еднакъв мозък, но…

Ако гледате два прозрачни съда – във всеки по един мозък във формалдехид, няма да отличите кой е на мъж и кой на жена. Човечеството търси разлики в мозъка, основани на пола, поне от времето на древните гърци и това до голяма степен е безполезно упражнение. Отчасти се дължи на факта, че човешкият мозък няма две различни форми, казва д-р Армин Разнахан – ръководител на секцията по неврогеномика на развитието на Националния институт за психично здраве. „Не съм чул за каквото и да е измерване, което можете да направите за човешкия мозък, където да има разлики между мозъка на мъжете и жените“, казва Разнахан пред Live Science.

Но въпросът как се различават мъжките и женските мозъци, все още може да има значение, тъй като

мозъчните заболявания и психиатричните разстройства се проявяват по различен начин между половете.

Експертите твърдят, че разбирането каква част от тази разлика се корени в биологичната даденост и каква – в околната среда, може да доведе до по-добри лечения. Има много различни мозъчни разстройства – психиатрични и неврологични заболявания, които се срещат с различно разпространение и се изразяват по различни начини при двата пола, казва д-р Ивон Луи, клиницист учен и заместник-председател по изследванията в Катедрата по радиология на NYU Langone. „Опитът да разберем базовите разлики, може да ни помогне да разберем по-добре как се проявяват болестите.“

Сега, отчасти благодарение на изкуствения интелект (AI),

учените започват надеждно да разграничават мъжките и женските мозъци,

използвайки фините разлики в техните клетъчни структури и в невронните вериги, които играят роля в широк спектър от когнитивни задачи – от визуално възприятие до движение и емоционална регулация. Други проучвания сочат основаващи се на пола разлики в структурата на човешкия мозък, които могат да присъстват от раждането, а други, основаващи се на лабораторни изследвания при животни, сочат базирани на пола разлики в начина, по който мозъчните клетки се задействат на молекулярно ниво.

Това, което все още не е съвсем ясно, е

до каква степен тези разлики имат значение.

Променят ли те начина, по който функционират мозъците на хората, или колко са податливи на болести? Трябва ли да диктуват какво лечение предлагат лекарите на всеки пациент? Дори когато учените откриват фините мозъчни разлики между жените и мъжете, тяхното изследване неизбежно се сблъсква с трудни въпроси за това как полът и културата си взаимодействат, за да изваят човешкото познание. Точно сега е невъзможно да се отговори на тези големи въпроси. Но сегашните и бъдещи изследвания, фокусирани върху лабораторни животни, човешки хромозоми и развитие на мозъка, както и субекти, проследени от младостта до зрелостта, могат да започнат да разкриват как тези основани на пола разлики конкретно влияят върху познавателните способности и в крайна сметка – върху развитието на мозъчните заболявания.