Госпожо, вие ме научихте да бъда българче

В един неделен ден на 2018 г., в  зала в град Челмсфорд, графство Есекс, прозвучава първото „Добро утро, деца!“ на български език. Така се ражда Българското неделно училище „Найден Геров“ – не просто място за уроци, а храм на българската памет, език и духовност далеч от родината.

Негов създател и двигател е Илияна Бояджиева-Смит – жена с необикновена отдаденост.

Боли я, когато чува деца на българи, които не знаят как да кажат „мамо“ или „обичам те“ на родния си език. Тя не се примирява – среща след среща, разговор след разговор с българи, които копнеят децата им да не загубят своята идентичност. При общуването си с много българи, които искат децата им да имат възможност да учат български, тя решава по някакъв начин да допринесе за запазването на езика. Признава, че ѝ е тъжно, когато вижда, че във все повече български семейства говорят с децата си само на английски.

„В Челмсфорд имаше сравнително малко българи. Но реших, че децата се нуждаят от възможност за българско образование. Убедена съм, че едно училище трябва да бъде отворено там, където има деца, а не там, където има учители – казва Илияна Бояджиева-Смит. – И така, лека-полека, след разговори с наши сънародници и с помощта на „Фейсбук“ сформирахме група, започнаха да идват деца.“

Така, с малка фейсбук група и голяма мечта училището започва.

Днес в него учат над 120 деца – от най-малките в предучилищна възраст до младежи в XII клас. Има специален подход към всяко дете – едни говорят български у дома, други го чуват само по празници. Но всички са обединени от едно: тук са, за да се свържат с корените си.

Преподаването в „Найден Геров“ е вдъхновено от дългогодишния ѝ опит като български учител по математика и немалкия ѝ опит като учител по същия предмет в британски училища. Тя знае – днешните деца се учат не със суха теория, а с игра, емоция, преживяване. Затова всеки урок е приключение: драматизации по български приказки, тайни на глаголицата, непознати страници от нашата история и литература.

„Програмите, които са по извънкласна дейност, са си наши,

направени са въз основа на целия ми педагогически опит. Една от колежките също е много опитна. Направихме в суров вид програмите и след това седнахме да ги обсъдихме с колегите. Всичко съм селектирала според възрастта – уточнява Бояджиева. – Информацията, която получават, трябва да могат и да усвоят. Много задълбочено започнах да се ровя в историята. До такава степен, че започнах да обучавам децата и на глаголица, за да добият представа за приликата и разликата със сегашната ни азбуката. Но сравнителните таблици на глаголица и кирилица ги правя от трети клас нагоре, не преди това. Във втори и трети клас наблягам на българските детски писатели и не само разказвам, не само чета, а импровизираме и правим драматизации на приказки. В повечето случаи запознавам децата с детска литература, която не е вписана в съвременните учебници или просто е прескочена. Споменавам, че Емилиян Станев е единственият български детски автор, в чиито произведения животните говорят. Говоря им за „Ането“ от Ангел Каралийчев, която той пише за дъщеря си.“

Училището се разраства и в него започват да идват и деца от Лондон,

за да се докоснат до магията на българския език. За да облекчи семействата, Илияна отваря филиали в Гринуич и Кентърбъри. Макар че опитът ѝ да стигне до Белфаст, не успява, пламъкът не угасва – напротив, гори по-силно от всякога. Неслучайно от новата 2025/2026 учебна година БНУ „Найден Геров“ отваря седмично училище и занималня и във филиалите Гринуич и Кентърбъри. Занятията за седмичното училище и занималнята ще се провеждат от понеделник до събота и в неделя в Кентърбъри, вкл. и по време на английските ваканции.

Зад всичко това стоят професионализъм, трупан дълги години.

Илияна е с 40-годишен педагогически стаж, специализации в България, Братислава, Ирландия и Великобритания. В България Илияна Бояджиева е завършила Софийския университет – „Педагогика“, има първа професионално квалификационна степен. Има и специализация по английски език за начален, среден и горен курс, както и специализация от университет в Братислава, където е работила в българското училище. В България има двадесет години трудов стаж, в Братислава – пет, а като учител в британско училище – 15 год. Всяка идея, всяка програма е плод на огромен опит и дълбока любов към децата и българския дух.

Училището не е просто учебна институция, категорична е директорката.

То е мост – между миналото и бъдещето, между Родината и емигрантския живот, между езика, който се губи, и езика, който може да се възроди. А най-голямото предизвикателство? Да се пребори с апатията. С деца, които отказват да посещават неделното училище, и родители, които се колебаят дали да ги оставят да го направят.

„Без съдействието на родителите сме абсолютно безпомощни –

подчертава директорката. – Но понякога не успяваме да привлечем деца, които са твърдо убедени, че не желаят да посещават уроците по български език. Тогава нито ние можем да се преборим, нито родителите. Много трудно се мотивират децата от пети клас нагоре. Освен това след Брекзит някои от родителите имат много добра мотивация да останат тук и децата им да приключат с България. И това, за съжаление, става. Брекзит откъсна Великобритания от Европа. Няма добра комуникация. Тукашните българи предпочитат да останат на Острова. Има семейства, които се връщат в България, но процентът на оставащите е много по-голям. Просто намаляват контактите им с България. Особено когато бабата и дядото вече не са живи. Най-голямото предизвикателство е да успеем да мотивираме децата и родителите, за да може да мине лесно адаптацията от тази държава към България, защото тук е друг манталитетът. Връщайки се в България, децата много често се травмират поради разлика в системите. Другото е да убеждаваме родителите, че децата трябва да завършат основно образование, да им помогнем да завършат и средно. Овладяването на всеки език отваря една врата, а те са българи. Тъжно е да не знаят български. Много е тъжно, защото погледнато реално, над три милиона българи са навън, а българските училища в чужбина са поели не повече от четиридесет хиляди деца. Те са пръснати. Сигурно е трудно и чисто физически да се организира, макар че имаме и онлайн обучение.“

И все пак надежда има. Всяко дете, научило българската азбука, всяко „мамо“ на български език, всяка детска усмивка, когато чуе за „Сливи за смет“ или „Ането“, е малка победа. Победа за езика. За България. За бъдещето.

Освен съхраняване на българския език и култура

в неделното училище искат да възпитат и други добродетели у децата. Всяка година се организира коледен базар, средствата от който се даряват за онкоболни деца. Събраната сума се разпределя по равно за Англия и за България.

Илияна Бояджиева се гордее и с конкурса „Таланти без граница“,

който организира от няколко години БНУ „Найден Геров“. През изминалата учебна година над 200 ученици от 15 български училища в Европа, Америка и Русия участват в надпреварата за оригинална творба, свързана с българския език, история, култура и традиции. Директорката уточнява, че в състезанието са били включени няколко раздела, което дава възможност на участниците да се изявят в област по свой избор – документален филм, рецитиране на стихотворение от наши поети, есе, танцов състав и народен музикален инструмент, изработване на предмет от народното творчество (глинен съд, сурвачка, мартеници, изработване на цървули, модел на българска шевица и други); рисунки на  български символи, портрет на историческа личност по избор, сезонен пейзаж по избор на планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, рисунка на сeлища като Несебър, Боженци, Арбанаси, Копривщица.

„Произведенията на всички наградени са включени в общ каталог, който e връчен на вицепрезидента Илияна Йотова, на МОН и на ректора на НАТФИЗ – заяви Илияна Бояджиева. – Следващият конкурс започва  на 1 октомври 2025 г. и ще завърши на 30 май 2026 г. с изложба в София.

През 2022 г. Министерството на образованието и науката удостоява Илияна Бояджиева-Смит с Наградата „Неофит Рилски“ – признание за нейната безрезервна отдаденост към мисията на българското слово зад граница. Но най-голямата награда за нея са думите на едно дете: „Госпожо, вие ме научихте да бъда българче“.

Свързани статии:

Нели Кожухарова, директор на БУ „Чучулига“: Децата, които учат при нас, са истински герои Започна подаването на творби за участие в литературния конкурс „Вълшебно перо“ Ученици от 9 неделни училища в Лондон разказват за българските следи на Острова Изкуственият интелект вече е настояще