Пенсиониране след уволнение: имате ли право на обезщетение?

Правото на обезщетение при пенсиониране е важна гаранция за служителите, които приключват трудовата си кариера. Един от най-често задаваните въпроси е дали това обезщетение се дължи и в случаите на уволнение. Настоящият текст разяснява какво казва законът в подобни ситуации, кога работникът или служителят има право на шест (в някои случаи и повече) заплати при пенсиониране и при какви условия това обезщетение се изплаща – независимо ли е от основанието за прекратяване на трудовия договор.

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

В закона изрично е посочено, че

обезщетението при пенсиониране се дължи на работещия, ако той отговаря на условията, независимо от основанието за прекратяването на трудовото правоотношение.

Тези условия се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Обезщетението се изплаща от работодателя само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
Обезщетението не подлежи на данъчно облагане.

В практиката чест въпрос е

дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил на две места,

съответно от единия и от другия работодател. Тъй като това обезщетение се изплаща само веднъж, в тези случаи работникът ще има право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетението при прекратяването му.

В Кодекса на труда няма предвидени ограничения

за работници или служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да продължат да работят по трудовото си правоотношение.

Работодателят има право да прекратява с предизвестие трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Но не е длъжен.

Справка: чл.8, ал.3 от Кодекса на труда; чл. 222 от Кодекса на труда; чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда; чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.