Анкетата не може да бъде достъпена

Ивелина СТОЯНОВА*

Получаваме имейл с молба да попълним анкета по даден въпрос. Имейлът завършва с: Анкетата може да бъде достъпена на предоставения линк. Може ли наистина анкетата да бъде достъпена?

Тази конструкция се използва най-вече във връзка с информационно съдържание – например регистрационни форми, данни, които можем да ползваме онлайн и които може да изискват парола, електронен подпис и т.н. Срещаме обаче и други изрази: сгради, които могат да бъдат достъпени от хора с увреждания; пещери, които могат да бъдат достъпени само по определени маршрути; върхове, които не могат да бъдат достъпени от неопитни планинари.

Използваните форми бъде достъпена / бъдат достъпени са форми за страдателен залог от предполагаемия глагол достъпя.

Можем да си обясним какво би могло да е значението на този глагол като словообразувателно свързан със съществителното достъп и прилагателното достъпен. Структурата му също е аналогична на други глаголи в българския език, тъй като можем да отделим корена -стъп-, появяващ се в глаголи като постъпя, пристъпя, престъпя, отстъпя, настъпя, както и представката до-, която също е често срещана при образуване на нови глаголи – допълня, докарам, докажа, дотегна, достигна. Проблемът в случая обаче е, че в българския книжовен език не съществува глагол от свършен вид достъпя, нито негово съответствие от несвършен вид достъпвам.

Имаме прилагателно име достъпен със значение ‘до който може лесно да се достигне; който е предоставен на някого, който е на разположение на някого’ (Речник на българския език онлайн). Формите на прилагателното са: достъпен, достъпна, достъпно, достъпни.

Ето защо анкетата не може да бъде достъпена (тъй като глагол достъпя не съществува), но анкетата е достъпна или може да бъде намерена на предоставения линк.

Д-р Ивелина Стоянова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.