Зрелостници анализираха на втората матура лидерството в клас и привличането на инвестиции

Казуси и въпроси, свързани с различни житейски ситуации, бяха включени и тази година в голяма част от тестовете на зрелостниците, които се явиха на 23 май държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет. Такива имаше в едни от най-желаните за тях изпити – география и икономика, и биология и здравно образование, съобщава Пресцентърът на МОН.

На теста по география гимназистите трябваше да решават казус, свързан с развитието на „Тракия икономическа зона“,

която е водеща в напредъка не само на Южен централен район, но и на страната, и предлага различни икономически предимства. От зрелостниците се изискваше да анализират текст, карта и графично изображение (схема), с което да кажат защо „Тракия икономическа зона“ привлича успешно местни и чуждестранни инвестиции.

На изпита по биология и здравно образование учениците решаваха казус, свързан с реакцията на организма при стресова ситуация. В друга от задачите се изискваше да анализират изображение, свързано с диабета, контрола на нивата на глюкозата, реакцията на клетките към инсулина и недостатъчното му произвеждане в тялото.

На матурата по философия зрелостниците отговаряха на въпроси върху „Политика“ на Аристотел,

свързани с възникването и целта на държавата. Те трябваше да обосновават и своя позиция по казус за лидерството в клас. За есето зрелостниците имаха избор между фрагменти на Рене Декарт („Аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум“) и Ханс Йонас („Дългът се нуждае от чувствителност, за да бъде следван, но той съществува и без да е възприеман“).

На държавния изпит по професионална квалификация в частта му по теория на професията гимназистите писаха по различни теми, свързани с изучаваната от тях специалност. Бъдещите застрахователи трябваше да анализират пазарните възможности и да изградят маркетингова стратегия в застрахователната сфера. За печалбата на предприятието, производителността и ролята на икономическия анализ за дейността на предприятието писаха учениците с професия „Фирмен мениджър“, специалност „Предприемачество и мениджмънт“.

Избралите да учат екскурзоводство трябваше да изготвят културно-познавателен маршрут,

като изберат три обекта, сред които Плевенската панорама, Белоградчишките скали, Покритият мост в Ловеч, пещера Леденика, пещера Съева дупка, къща-музей „Алеко Константинов“ (Свищов) и др. Бъдещите строителни инженери трябваше да направят технологична характеристика на кофражните работи, а агроеколозите – за биологичното производство на земеделски култури.

На матурата по профилиращ предмет са анулирани 5 изпитни работи заради опит за преписване. На изпита по професия беше анулирана една изпитна работа, уточняват от МОН.

Повече от 48 000 гимназисти трябваше да се явят на втория задължителен държавен зрелостен изпит. От тях над 24 000 – на матура по професионална квалификация, и приблизително още толкова на проверката по профилиращ предмет.

Матурата по профилиращ предмет се проведе едновременно по 30 учебни предмета, в т.ч. различните нива на чужди езици.

Традиционно най-много зрелостници от профилираните паралелки бяха избрали английски език за втората матура – около 13 000. Над 2000 са предпочели география и икономика, а биология и здравно образование – близо 1800 ученици.

Най-много ученици от професионални гимназии и паралелки бяха избрали да защитават дипломен проект – 13 900. Писмена работа по теория на професията + практика трябваше да разработват 6800 гимназисти, а 3500 избраха правят тест по теория на професията + практика.

Свързани статии:

47 зрелостници допълнително избраха матура по математика Все повече деца участват в Националното състезание по компютърно моделиране Гимназисти се включиха в работата на МОН Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в Пазарджик отбелязва 70-годишнина