Акад. Васил Николов е тазгодишният носител на Голямата награда на БАН

Археологът акад. Васил Николов е носителят на Голямата награда за наука на БАН за 2026 г. Тази година отличието се присъжда в областта на обществените и хуманитарните науки. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева връчи приза на акад. Васил Николов на тържественото събрание по случай 157 години от основаването Академията.

Акад. Николов е учен с международна известност в областта на късната праистория на Балканите. Има повече от четири десетилетия професионален път като археолог. Работил е в Националния археологически институт с музей на БАН, на който е бил и директор.

Бил е и заместник-председател на БАН. Има богат опит на терен, който му позволява да развие методиката на проучване на праисторическите селища и селищни могили. Открива и проучва с екипа си и най-ранния в Европа праисторически солодобивен градски център – Провадия-Солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на нашия континент.

Научните интереси на акад. Васил Николов обхващат късната праистория в българските земи.

Той е автор и на 20 колективни монографии и самостоятелни изследвания, както и на много статии и студии в български и чужди научни издания. Акад. Николов утвърждава и в международната научна общност, и у нас тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива на Балканите, включително по българските земи. Носител е на редица ордени и медали.

Акад. Васил Николов благодари за подкрепата на колегите, които са го номинирали за наградата, и на членовете на комисията, които са му я присъдили.

„За мен е чест, че така високо са оценени моите научни приноси – заяви акад. Николов.

„Целият ми професионален път премина в Националния археологически институт с музей на БАН и се гордея, че с нещо съм допринесъл за доброто име на тези национални научни институции“, посочи още той.

Ученият подчерта, че през последните 40 години има възможност да работи с екип от по-млади учени. Той е убеден, че работата на учения не е само в това да натрупва знания, но те трябва да бъдат предавани на младите колеги.

По думите му късната праистория по българските земи е част от големия разказ за първите ранноземеделски общества на европейския континент. Българските земи са в центъра на една зона, в която е възникнала и се е развила първата европейска цивилизация.

Проучването на останките от тази цивилизация е голяма отговорност, както са отговорност и тяхната интерпретация и представяне пред научната общност и обществото.

„През всичките тези години съм се стремил да правя това, и затова приемам Голямата награда за наука на БАН не само като признание на това, което съм успял да постигна, а и като оценка и признание за българската праисторическа наука“, каза акад. Васил Николов.

БАН продължава да отстоява високите стандарти за наука

„Българската академия на науките отбеляза 157 години от основаването си с тържествено събрание. Тази година фокусът на тържеството е поставен върху прерастването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г.“, обяви зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, водещ на събитието.

В своето слово председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева отбеляза, че повече от век след преобразуването си, Българската академия на науките продължава да отстоява високите стандарти за научно качество, обективност и академична почтеност. Това е институция с особена отговорност за развитието на българската наука и за утвърждаването на нейния авторитет в европейското и световното научно пространство.

„И нека не забравяме, че зад институцията стоят преди всичко хората – поколения български учени, които със своите знания, талант и отдаденост са изграждали научния авторитет на България и продължават да допринасят за развитието на световната наука“, подчерта в словото си председателят на БАН.

Акад. Георги Марков от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН представи академично слово „Преобразуване на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г.“.

„Фарът на Възраждането осветява и сочи пътя на бъдещите поколения в продължение на 157 години, въпреки бурите и високите вълни на съдбовните събития“, каза акад. Марков.

На тържественото събрание присъстваха предишни председатели на Академията, народни представители, представители на различни институции, ректори на университети, учени и университетски преподаватели.

Свързани статии:

БАН създаде инициативен комитет за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание „Аз-буки“ представи „Стопанска история на българите в Османската империя“ в БАН Научните открития трябва да се превърнат в пазарна стойност МОН подготвя пакет от мерки за дисциплината в училище